О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
гр.София, 13.03.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 6974 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.07.2013г. по гр.д.№ 705 / 2013г., с което Окръжен съд Велико Търново е отхвърлил иск с правно основание чл.23, ал.1 СК и е уважил иск с правно основание чл.34 ЗС.
Жалбоподателят – В. Г. Ц., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответницата Р. Й. Е., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения иск от В. Г. против Р. Й. с правно основание чл. 23, ал. 1 от Семейния кодекс, за признаване за установено, че ищецът е собственик на 3/4 идеални части от недвижим имот в гр., [улица], № 14, а именно: апартамент № . в секция на етаж, с площ от 60.87 кв.м., на основание частична трансформация на дарено му лично имущество в имущество, придобито през време на брака в режим на СИО и е допуснал делба между страните по делото на същия апартамент при равни дялове.
Съдът е приел, че имотът, предмет на спора, е придобит по време на брака между страните и по силата на действащия към момента на придобиването / 30.10.2007г./ разпоредба на чл. 19, ал. 1 СК/ отм./ имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Съдът е приел за установено от събраните по делото доказателства, че преди покупката на имота е сключен договор за изграждането му, обективиращ и предварителен договор за покупко – продажба при цена от 14790 евро и с договор за банков кредит от 25.05.2005г., приложен по делото, В. Г. е получил сумата от 15 900евро, като този кредит е рефинансиран със средствата, отпуснати по договор за жилищен кредит от 21.12.2007г. Прието е, че този договор страните са сключили с цел именно рефинансиране на цитирания кредит от 2005г. за закупуване и довършителни работи по процесния апартамент. Изложени са съображения за това, че с представения от ищеца – сега жалбоподател- договор за дарение на парични средства, се установява, че майка му се е задължила да изплаща със свои средства дълга на сина си по договор за жилищен кредит от 21.12.2007г., по който и съпругата е съкредитополучател, но този договор е частен свидетелстващ документ, който удостоверява факти, изгодни за страната, която го е представила, доколкото съдържа нейния подпис, има доказателствена сила само досежно това, че изявленията в него са направени от подписалите го страни, но в останалата си част следва да бъде преценяван съвкупно с останалите събрани по делото доказателства. Съдът е счел, че представените извлечения, отразяващи движението на суми по сметката, обслужваща приложения като доказателство договор за жилищен кредит от 21.12.2007г., установяват, че действително майката на жалбоподателя внасяла суми за погасяване на анюитетните вноски през периода от май 21.011г. до 25.09.2012г. – исковата молба, но това обстоятелство не води до оборване на презумпцията за общност на придобитото по време на бракса имущество. Прието е, че ищецът не е оборил презумпцията на чл.21, ал.1 СК и след като не е доказал наличието на предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 23, ал.2 СК следва да понесе негативната последица от отхвърлянето му.
По отношение допускането на делбата, съдът, след като е счел за неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 23,ал. 2 СК, е приел, че имотът- предмет на иска за делба , е придобит от страните по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност и след прекратяването й е налице обикновена съсобственост помежду им при равни права. Допуснал е делба при квоти по 1/2 идеална част за всеки от съделителите.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора, а именно при изплащане на задължение по договор за кредит, сключен по време на брака, съпругът който фактически покрива вноските по задължението придобива ли в индивидуална собственост вещите, за чието закупуване са използувани отпуснатите по договора средства. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателя въпрос, тъй като не е налице соченото от него основание за това. В практиката на ВКС, намерила израз и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 20.04.2011г. по гр.д.№491/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, се приема, че в нормата на чл. 21 СК/отм./, понастоящем в чл. 23 СК-2009 г. са уредени две хипотези на преобразуване на лично имущество: пълна трансформация, при която придобитото по време на брака вещно право е изцяло със средства от лично имущество на съпруга по чл. 20, ал. 1 СК/отм./, или друго негово лично имущество, придобито преди или по време на брака, като в тези случаи новопридобитото вещно право става изцяло лично на съответния съпруг; и частична трансформация, при която придобитото по време на брака вещно право е отчасти със средства от лично имущество на единия съпруг, а останалата част от цената се доплаща с общи средства на двамата съпрузи или със заем, като в тези случаи лично притежание на съпруга е само съответната част от придобитото, освен ако тази част е незначителна – чл. 21, ал. 2 СК/отм./. Посочва се че, във всички случаи, от значение е да се установи, че именно средства, получени от „осребряването” на личното имущество са вложени в новопридобитото през време на брака вещно право, като в противен случай не би била налице трансформация на лично имущество. Погасяването на кредит, получен за закупуване на имот по време на брака, само от единия съпруг, не съставлява основание да се приме, че са вложени частично лични средства в придобиването на имота. Средствата, получени по договор за заем от един от съпрузите, не са лични, тъй като съпрузите отговарят за връщането им солидарно. В съответствие с тази практика съдът е приел, че процесния апартамент е придобит от страните в режим на СИО при равни дялове. Така установената практика не е неправилна за да е налице необходимост да бъде допуснато касационно обжалване с оглед коригирането й на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
На основание чл.78 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата сумата 800 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.07.2013г. по гр.д.№ 705 / 2013г. на Окръжен съд Велико Търново.
осъжда В. Г. Ц. да заплати на Р. Й. Е. сумата 800 лева разноски пред ВКС.,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: