4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
гр.София, 29.03.2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1096 описа на ВКС за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 03.11.2015г. по гр.д.№8119/2015г. на ГС София, с което е уважен частично иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
Жалбоподателят – Столична Община, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответницата Т. М. Е. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Столична община да заплати на Т. М. сумата 6000 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане настъпило на 11.01.2014г., когато е била нападната от бездомно куче, ведно със законната лихва, считано от 11.01.2014г. до окончателното изплащане на сума
Установено е по делото, че на 11.01.2014г., към 8.30 часа, пред жилищния блок в [населено място] ищцата е била ухапана от куче в областта на подбедрицата. При нападението ищцата, която е на 85 години, получила натъртвания на тялото, както и изпитала силна болка от ухапването и уплаха, че за нея това е края на живота й. Установено е, че в УМБАЛСМ [фирма], раната, с неправилна форма и дължина 10 см, слабо кървяща, била обработена под локална анестезия и е бил зашит частично засегнат мускул, като се наложило болнично лечение. Констатирано е, че са били дадени , проведена е била антибиотична профилактика и на 16.01.2014г., след петдневен престой, ищцата била изписана.
Установено е, че при извършен втори контролен преглед ищцата е била отново приета в болницата, в отделението по изгаряния и пластична хирургия, поради некротични промени в раната след инфектирането от кучешките зъби и на 24.01.2014г., под пълна анестезия, е била извършена пластично-възстановителна операция – от лявото бедро на жалбоподателката е бил взет кожен трансплант, за да се покрие ранения дефект. Констатирано е, че лечението продължило шест дни, със следващи контролни прегледи.
Съдът е приел, че е сезиран с претенция, основана на твърдението за гаранционна деликтна отговорност на Столична община по реда на чл. 49 от ЗЗД за противоправно бездействие на нейни служители и/или на лица, на които е възложено от общината овладяване на популацията на безстопанствените кучета, изразяващо се в неизпълнение на законовото задължение за овладяване на тази популация с настаняване на животните в приюти и освобождаване на улиците от тях, задължително, когато животните са агресивни. Съдът е приел, че ищцата е била ухапана от безстопанствено куче в жилищен квартал в район на Столична община, поради което са настъпили болки от нараняването, психически стрес, неудобство от наложилите се лечебни процедури, както и ограничения в личния живот на ищцата – т.е. неимуществени вреди, за които отговорност носи Столична община, отговорна за освобождаване на улиците на общината от безстопанствени кучета, със задължително залавяне на агресивните, но при осъществено бездействие последният резултат да се постигне. Изложени са съображения за това, че при действието на разпоредбите на § 1, т. 12 от ДР на ЗЗЖ и чл. 179, ал. 3 от ЗВМД, предвиждащи освобождаването на улиците от безстопанствени кучета с настаняването им в приюти и задължително улавяне и евентуално умъртвяване на агресивните животни, законът изисква от общините постигането на определен резултат, т.е. задължението не е за определено действие, а за резултат. Посочено е, че на улиците не трябва да има безстопанствени животни (кучета), които са агресивни и които могат да проявят спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от силата и нейното естество би могла да доведе до нараняване или смърт.
Съдът е счел, че суматата от 6 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди съответства на изискванията за справедливост, ръководещи съда при определяне размера на дължимото обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС.
Прието е, че върху сумата на обезщетението е дължима и лихва за забава от датата на инцидента до окончателното плащане (чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД).
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, от страна на жалбоподателя, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, са формулирани следните правни въпроси: възложено ли е от закона постигането на конкретен резултат от дейността на кметовете на общини и на общинската администрация по улиците да не се намират безстопанствени кучента и намерането на такива може ли да обоснове извод за противоправно бездействие, което да обоснове ангажирането отговорността на общината и относно определянето на размера на обезщетението, което справедливо репарира претърпените вреди, като се вземат предвид всички релевантни фактически и правни обстоятелства и кои са те. Излага съображения, че въззивният съд се произнесъл по първите два въпроса в противоречие с ППВС № 7/29.12.1958 г., ППВС № 9/28.12.1966 г. и решение № 488/07.08.2012 г. по гр. дело № 899/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и че тези два правни са от значение за точното прилагане на закона, т.е. по отношение на тях навежда допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Настоящият състав намира, че не следвада се допусне касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените от него основания. За да достигне до извода, че общината-касатор отговаря спрямо ищеца на основание чл. 49 ЗЗД, въззивният съд е приел, че отговорността за овладяване на популацията на безстопанствени кучета е на органите на местната и че отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционна, поради което е намерил за неоснователно възражението на общината-касатор, че тя бил взела достатъчно мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета.Така даденото от въззивния съд разрешение на тези два правни въпроса е в съответствие с постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 639/02.07.2009 г. по гр. дело № 2398/2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 973/23.02.2010 г. по гр. дело № 4462/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 262/11.05.2010 г. по гр. дело № 1155/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 383/27.07.2010 г. по гр. дело № 424/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 324/28.07.2011 г. по гр. дело № 924/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 279/28.09.2011 г. по гр. дело № 1533/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 488/07.08.2012 г. по гр. дело № 899/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС , които са израз на задължителната практика на ВКС, формирана именно по тези въпроси за отговорността на общината по чл.49 ЗЗД за вреди, причинени при нападения и ухапвания от безстопанствени кучета. Поради това, по отношение на поставените въпроси, не са налице наведените от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Приема се, че пасивно отговорна страна е съответната Община на територията, на която е извършено деянието. Отговорността на общината следва от възложени със закон задължения ( чл. 35, ал. 4 ЗВМД /отм./ във вр. с § 3, т. 1 от същия и Закон за защита на животните гл. „Безстопанствени животни”) по организиране настаняването на скитащите кучета в изолатори, чрез кмета, като изпълнителен орган на общината, която дейност не е административна и не е проява на властнически компетенции. Касае се до фактически действия, възложени на общината със закон. При доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка с изолирането на скитащите кучета в определи за целта места, отговорността на общината се ангажира по чл. 49 ЗЗД, като юридическо лице на основание извършено от нея възлагане на установени със закон нейни задължения.
По поставените за разглеждане въпроси от жалбоподателите не е налице основание да се приеме, че се налага промяна на трайно установената практика.
На основание чл.78, ал.3 ГПК и съобразно даденото тълкувате в т.1 ТЗ№6/2012г. ОСГ ТК на ВКС, според което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, жалбоподателят не следва да заплати на ответницата разноски пред настоящата инстанция, тъй като от представения договор за правна помощ е видно, че възнаграждение от 830 лева е договорено, но не е установено да са реално заплатено.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение от 03.11.2015г. по гр.д.№8119/2015г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: