4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
гр.София, 19.01.2016г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 73 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 1138 от 23.11.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 427/2015 г. на Окръжен съд Смолян в частта, с което е потвърдено определение № 257 от 25.09.2015 г. по гр.д. № 158/2015 г. на Златоградския районен съд за прекратяване на производството по делото, образувано по искова молба на Р. А. Ч. и Г. П. Ч. за установяване на престъпно обстоятелство по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК.
Недоволни от постановеното въззивно определение са частните жалбоподатели и ищци пред първата инстанция Р. А. Ч. и Г. П. Ч. и двамата от [населено място], представлявани от адв. Б. М., които го обжалват в срок с оплаквания за неправилност. Считат, че съдът погрешно е приел иска по чл. 124, ал. 5 ГПК за недопустим, тъй като ищците обосновават правния си интерес от воденето му с целта да проведат производство по отмяна на друго влязло в сила решение по чл. 303 ГПК. Поддържат, че това е установената от закона цел на иска за установяване на дадено обстоятелство за престъпно. Освен това, съдът неправилно е преградил разглеждането на предявения иск с доводи, които се отнасят до неговата основателност, а не до допустимостта му.
Ответниците по частната жалба – З. В. Д. и Р. М. Г., действащи съвместно чрез процесуалния си представител адв. А. Х. депозират отговор в срок. Изразяват становище за неоснователност на частната жалба, тъй като въззивният съд правилно е приложил чл. 124, ал. 5 ГПК като е съобразил, че с Постановление от 16.12.2014 г. по преписка № 96/2014 г. е налице отказ да се образува досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като не е осъществен състава на чл. 290, ал. 1 НК от ответниците по иска. В допълнителен отговор излагат доводи, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Претендират разноски пред настоящата инстанция.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното въззивно определение Смолянския окръжен съд е приел в съгласие с изводите на първоинстанционния съд, че предявеният от ищците от Р. Ч. и Г. Ч. иск по чл. 124, ал. 5 ГПК е процесуално недопустим. За да възприеме този извод и за потвърди постановения от Златоградския районен съд резултат, въззивният съд е изложил съображения, че иск за установяване на престъпно обстоятелство се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията на чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5 НПК, или е спряно на някое от основанията на чл. 25, т. 2 или по чл. 26 НПК, както и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Прието е , че в текста на закона изчерпателно са посочени случаите, в които процесният иск е допустим. Въз основа на приложено по делото копие от Постановление за отказ да се образува досъдебно производсто от 16.12.2014г. по преписка № 96/2014 г. на Районен съд Златоград, образувана по жалба на ищците, и двете съдилища са приели за установено, че наказателно производство не е било образувано с оглед разпоредбата на чл. 24, ал.1, т. 1 НПК, тъй като органът на досъдебното производство е приел, че не е осъществен състав на престъпление, визирано в Наказателния кодекс.
В приложено към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното въззивно определение като формулира въпрос, уточнен от настоящата инстанция, относно предпоставките за допустимост на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на лъжесвидетелстване, когато прокурорът не е образувал наказателно производство с мотив, че не е налице престъпление. Поддържа се, че на поставения въпрос въззивният съд е дал разрешение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана с решение № 297 от 08.11.2011 г. по гр.д. № 1792/2010 г., III г.о., както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., намира, че по поставения въпрос касационно обжалване не следва да се допусне, тъй като не са осъществени сочените от частния жалбоподател допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Действително поставеният въпрос е обусловил волята на въззивния съд, доколкото с постановеното от него определение е прието, че искът по чл. 124, ал. 5 ГПК е недопустим в случаите, когато наказателно преследване не е възбудено в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а именно, когато с акт на прокурор е прието, че деянието не е извършено или същото не съставлява престъпление. Цитираната обаче от частния жалбоподател практика на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК е неотносима към поставения въпрос. С нея е дадено задължително тълкуване относно възможността на въззивния съд да събира нови доказателства, ако те не са посочени от страната пред първоинстанционния съд поради неизпълнение на служебното задължение по чл. 146 ГПК при предявен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. В същия съдебен акт са изложени съображения относно характера на иска по аналогичния текст на чл. 97 ГПК (отм.) и чл. 124, ал. 5 ГПК, но не е застъпено становище по поставения от жалбоподателя въпрос относно предпоставките за воденето на иска във връзка с приложението на чл. 24, ал. 1 НПК. Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като нормата на чл. 124, ал. 5 ГПК във вр. чл. 24, ал. 1 НК е ясна и непротиворечива и нейното приложение не предизвиква затруднения за съдилищата. С оглед разясненията в Тълкувателно решение № 20 от 1968 г. на ОСГК на ВС, целта на уредения с разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК иск е да се установи дадено обстоятелство за престъпно, когато това не може да бъде постигнато по редовния наказателнопроцесуален път и да бъде постановена съответната присъда, която би имала за гражданския съд задължителна сила относно последиците на престъпното деяние. В хипотезите на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК напротив, винаги със средствата на наказателния процес се установява, че деянието или не е осъществено или то не е съставомерно по смисъла на Наказателния кодекс. Именно поради това и поради недопустимостта гражданският и наказателният съд, респ. органът на досъдебното производство, да достигнат до различни и следователно противоречиви изводи относно това дали деянието е извършено и дали то съставлява престъпление, разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е изрично изключена от приложното поле на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК. Това е законодателният замисъл, вложен в разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК и същият не се нуждае от преоценка или осъвременяване предвид настъпили промени в обществените условия, намерил е ясен и безпротиворечив израз в цитираната разпоредба, поради което и задължителното му тълкуване в предметния обхват на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е необходимо.
При тези изводи касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допуска.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1138 от 23.11.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 427/2015 г. на Окръжен съд Смолян.
ОСЪЖДА Р. А. Ч. и Г. П. Ч. да заплатят на З. В.Д. и Р. М. Г. общо сумата от 200 лв /двеста лева/ за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: