1
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
гр. София, 17.10. 2016 г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева т. д. № 53665 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2078 от 29.10.2015 г. по т. д. № 1079/2015 г., с което АС София е отхвърлил искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Жалбоподателят [фирма] чрез процесуалния си представител, поддържат, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът [фирма] чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от [фирма] – гр. Р. срещу [фирма] искове по чл. 55 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 167 763.12 лева, представляваща сбора на дължимите суми по: 1. Поръчка № 1/5.04.2007 г. с реф. №31416 –първоначална вноска по договора в размер на 31 840.82 лева с ДДС, както и сумата от 16 748.90 лева по заема или общо сумата от 48 589.72 лева; 2. Поръчка №1/3.10.2007 г. с реф. № 34298 – първоначална вноска по договора в размер на 17 356.69 лева, с ДДС, а по заема – сумата от 15 050.69 лева или общо сумата от 32 406.82 лева; 3. Поръчка № 2/3.10.2007 г. с реф. № 34299 –първоначална вноска по договора в размер на 17 356.69 лева, с ДДС, а по заема – сумата от 6 323.07 лева или общо сумата от 23 679.11 лева; 4. Поръчка № 4 /3.10.2007 г. с реф. № 34809 – първоначална вноска по договора в размер на 21 370.30 лева, с ДДС, а по заема – сумата от 39 717.16 лева или общо сумата от 61 087.47 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно с оглед отпадналия договор за финансово обвързан лизинг и върнатия актив по договора.
По делото е установено, че между [фирма] като лизингодател и [фирма] като лизингополучател са сключени следните договори за лизинг, както следва: 1. Договор за отдаване на автомобил при условията на финансово обвързан лизинг от 5.04.2007 г. и Поръчка № 1/5.04.2007 г. с реф. №31416 с предмет автомобил марка Я., с лизингова цена на автомобила, с включена годишна лихва, в общ размер от 104 220.66 евро, без ДДС, платима при начална вноска в размер на 13 566.63 евро и 47 месечни вноски по 1 928.81 евро, без ДДС; 2. Договор от 3.10.2007 г. за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на собственост за автомобил L. R., с обща лизингова цена в размер на 42 895.96 евро, без ДДС, платима при начална вноска 7 395.38 евро и 59 месечни вноски по 570.92 евро; 3. Договор от 3.10.2007 г. с опция за прехвърляне на собственост за автомобил L. R. по Поръчка № 2 от същата дата с лизингова цена от 42 895.96 евро, платима при начална вноска в размер на 7 395.28 евро и 59 месечни вноски по 570.92 евро и 4. Договор от 3.10.2007 г. със същата опция по Поръчка № 4 за автомобил L. R. с лизингова цена 69948.8 евро, платима при начална вноска от 9 105.39 евро и 47 месечни вноски по 1 165.39 евро.
Установено е, че в клаузата на чл. 63 от процесните договори е предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора, съответно на отделна поръчка за доставка, по вина на лизингополучателя, направените до момента вноски за съответния автомобил остават в полза на лизингодателя, като изключение от тази договорка е предвидено в чл. 65 в случаите на предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингодателя, когато последният дължи връщане на внесената начална вноска на лизингополучателя.
По делото е установено, че на 30.11.2009 г. между страните е подписано споразумение, с което същите са констатирали, че към тази дата са налице дължими и с настъпил падеж лизингови вноски в общ размер от 102 217,38 лева, като са постигнали съгласие заплащането на вноските да бъде разсрочено на 12 равни месечни вноски. Със същото споразумение страните са се съгласили да прекратят действието на договора от 03.10.2007г. по Поръчка № 4/30.10.2007 г. и поръчка № 1/3.10.2007 г., като са констатирали, че лизингополучателят е върнал на лизингодателя автомобилите, предмет на посочените поръчки. С уведомления от 11.01.2010г. лизингодателят е прекратил и останалите два договора на основание т.3.3. от споразумението от 30.11.2007 г., поради допуснато от страна на лизингополучателя неизпълнение на поетите със същото задължения.
По делото е установено и че след прекратяването на договорите, всички предоставени автомобили са върнати на лизингодателя [фирма].
От прието по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че авансовите плащания, извършени от лизингополучателя по Поръчка № 1/5.04.2007 г. са на стойност 31 840.82 лева, по Поръчка № 1/3.10.2007 г. в размер на 17 356.69 лева, по Поръчка № 2/3.10.2007 г. в размер на 17 356.69 лева и по Поръчка № 4/3.10.2007 г. в размер на 21 370.31 лева. Установено е също, че размерът на платените от лизингополучателя главница и редовна лихва по всяка една поръчка до момента на прекратяването на договорите са както следва: По Поръчка № 1/5.04.2007 г. са платени 137 786.32 лева с ДДС, от която 87 728.36 лева, главница, 18 217.14 лева – лихва и 31 840.82 лева – авансова вноска; по Поръчка № 1 /3.10.2007 г. са платени 39 094.61 лева, от които главница – 15 421.80 лева, лихва – 6 316.12 лева и авансова вноска – 17 356.69 лева; по Поръчка № 2/3.10.2007 г. са заплатени общо 39 094.61 лева, от които 15 448.74 лева –главница, 6 289.18 лева – лихва и 17 356.69 лева – авансова вноска и по Поръчка № 4 от 30.10.2007 г. е платена сумата от 63 529.68 лева, от които 31 789.16 лева – главница, 10 370.21 лева – лихва и 21 370.31 лева, авансова вноска.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за присъждане на сумата от 167 763,12 лева, получена от ответника на отпаднало основание, поради разваляне на сключените между страните договори от 5.04.2007 г. и от 3.10.12007 г. за отдаване на автомобили при условия на финансово обвързан лизинг.
Приел е, че характера на сключените между страните договори е като такива с продължително изпълнение, спрямо които развалянето няма обратно действие и не рефлектира върху разменените между страните престации. Направил е извод, че предвид безспорно установеното обстоятелство, че ищцовото дружество е заплатило лизинговите вноски, включително и авансовата вноска, в изпълнение на поетите задължения по сключените между страните договори за лизинг, независимо от развалянето им, същите се явяват получени от лизингодателя на правно основание, поради което е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.55 и 86 ЗЗД.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора и за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: има ли първоначалната вноска, уговорена в договора за лизинг, характер на лизингова вноска; има ли първоначалната вноска характер на лизингова вноска, ако е извън финансираната от лизингодателя част от цената; при предварително прекратяване на договора и без изпълнение на опцията за изкупуване необходима ли е изрична договорка за изготвяне на баланс, отчитащ стойността на предадения обратно във владение и ползуване лизингов актив и начислените задължения по договора, или е законово и икономически обоснована именно поради липса на такава уговорка; може ли при предварително прекратяване на договора без изпълнение на опцията за изкупуване да се води иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД; когато няма уговорка относно авансовото плащане, какво се случва с това плащане след прекратяване на договора и връщане на ползите от актива с установена пазарна стойност към момента на връщането. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по петте формулирани въпроса.
Настоящата инстанция намира, че първият посочен от жалбоподателя правен въпрос – има ли характер на лизингова вноска първоначалната вноска, уговорена в договора за лизинг – е от значение за изхода на делото, но същият не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като вече е разрешен в трайната практика на ВКС. Съгласно практиката, изразена и в решение от 16.04.2015г. по т.д.№3977/2013г., І т.о., вноските по погасителния план на лизинга не представляват периодични плащания, а разсрочени падежи на части от едно задължение за главница, към което спада и първоначалната вноска, уговорена в договора за лизинг. Първоначалната вноска няма характер на лизингова вноска, ако е извън финансираната от лизингодателя част от цената, тъй като характерен белег на договора за финансов лизинг, отличаващ го от този за оперативен лизинг, е, че при него лизингодателят купува от трето лице вещта – предмет на лизинга и я предава за ползване, поради което направените разходи са не оперативни, а инвестиционни. Стойността на лизинговите вноски включва както възнаграждението за ползване на вещта, така и първоначалната стойност на актива, т.е. правният интерес при договора за финансов лизинг не се изчерпва само с правото на ползване на вещта, а и с ползването на финансовите възможности на лизингодателя. Тази практика е установена в решение от 09.05.2015г. по т. д. № 1787/2014 г., I т. о. наВКС поради което основанието за допустимост на касационното обжалване на чл. 280, ал. 1, т. 3 не е налице и по отношение на втория формулиран от жалбоподателя въпрос.
По отношение на въпроса дали при предварително прекратяване на договора за лизинг и без изпълнение на опцията за изкупуване е необходима изрична договорка за изготвяне на баланс, отчитащ стойността на предадения обратно във владение и ползуване лизингов актив и начислените задължения по договора, или е законово и икономически обоснована именно поради липса на такава уговорка, ВКС, състав на IV г. о., намира, че същият не е относим към настоящия правен спор и не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е дал отговор на така поставения въпрос в своето решение и той не е обословил решаващите изводи на съда за неоснователност на иска, а е имал предвид единствено уговорените от страните клаузи на процесните договори и разпоредбите на действащото законодателство, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос.
В задължителната си практика касационната инстанция вече е дала отговор и на четвъртия, посочен в касационната жалба въпрос, а именно дали при предварително прекратяване на договора за лизинг без изпълнение на опцията за изкупуване може да се води иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД. Според ВКС при договора за финансов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение е калкулиран по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива, разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за изкупуване на този актив от лизингополучателя, но същата представлява единствено правна възможност в негова полза / в този смисъл решение № 102/03.08.2010 г. по т. д. № 897/2009 г., II т. о. и решение № 120/10.11.2010 г. по т. д. № 1025/2009 г., I т. о. на ВКС/. Цитираното от жалбоподателя по настоящото дело ППВС № 1/1979 г. касае предпоставките на неоснователното обогатяване и е неотносимо към договора за лизинг, който е предмет и на настоящия спор.
Настоящият състав намира, че и петият, формулиран в касационната жалба въпрос – когато няма уговорка относно авансовото плащане, какво се случва с това плащане след прекратяване на договора и връщане на ползите от актива с установена пазарна стойност към момента на връщането – не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като вече е намерил разрешение в практиката на касационната инстанция. В практиката на ВКС, изразена в решение от 10.09.2010 г. по т. д. №32/2009 г., II т. о. се посочва, че след като в ТЗ, глава двадесет и трета, не се съдържа специална правна регламентация на основанията за прекратяване на договора за лизинг като вид търговска сделка и правните последици при него, то на основание чл. 288 от ТЗ следва да се приложат общите правила на гражданското законодателство и по-специално чл. 79 и сл. ЗЗД.
С оглед на така изложените съображения В. касациенен съд , състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото от страната основание-чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по същите е налице установена съдебна практика, която не се налага да бъде променяна.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 4 142,17 лева за юристконсултско възнаграждание.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2078 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 1079/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Осъжда [фирма] да заплати на [фирма] сумата 4 142,17 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: