1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
гр.София, 01.07.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 106 описа за 2014год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 07.10.2013г. по гр.д.№1357/2013г., с което АС София е отхвърлил иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД..
Жалбоподателят К., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
С определение от 28.03.2014г. ВКС е спрял производството по делото на основание чл.292 ГПК до приемане на решение по ТД№7/2013г. ОСГК на ВКС.
С оглед на констатацията, че решение по ТД№7/2013г. ОСГК на ВКС е прието настоящият състав намира, че производството по делото следва да се възобнови.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил искането на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност /Комисията/ с правно основание чл. 28, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/.
Прието е за установено, че ответникът С. С. е лице по чл.3 от ЗОПДИППД/отм./, както и че през проверявания период ответникът е придобил имущество на стойност над 60000лв. Съдът е счел обаче, че не се установява по делото наличието на последната кумулативно изискуема предпоставка по чл.3 ЗОПДИППД /отм./, а именно наличието на причинна връчза и основателно предположение, че имотите са придобити с доходи от престъпната дейност. Съдът е посочил, че възприема практиката на ВКС по чл.290 ГПК, изразена в р.№750/2010г. на ІV ГО, р.№834/ 2010г. на ІV ГО, р.№17/2011г. на ІІІ ГО и р.№209/2011г. на ІІІ ГО, съгласно която тази предпоставка подлежи на установяване по всеки конкретен случай.
Прието е, че в случая, незаконното държане на оръжие- пистолет марка „ТТ”, производство 1944г. е установено като престъпна дейност на 30.04.2005г., а имуществото на което се иска отнемане е придобито много преди това. Недвижимият имот е придобит през 2002г., а дяловете в търговските дружества са придобити през 1996г. и 1997г.. Не се установява по делото цената по тези сделки да е била платена разсрочено, поради което не е налице в конкретния случай основателно предположение, че процесните имоти са придобити до 2002г. с незаконни доходи от държането на незаконен пистолет през 2005г.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът е разрешил правен въпрос от значение за спора за това как се установява връзката между придобито имущество и престъпна дейност, когато лицето е осъдено за престъпление, което не генерира облага. Поддържа, че по този въпрос е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При така установените данни по делото и с оглед даденото разрешение на поставения въпрос в ТР№7/2013г. ОСГК на ВКС Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да допусне касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос, тъй като на същият съдът е дал отговор в съответствие с трайната и задължителна практика на ВКС. В тълкувателното решение е прието, че ” е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.).
Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 ЗОПДИППД (отм.)”.
В съответствие с практиката на ВКС, установена и с приетото тълкуватено решение, съдът е счел, че не е налице връзка (пряка или косвена) между конктерната престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Към настоящия момент не се налага същата да бъде променена, което би осусловило основателност на искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК., същата
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№106/2014г. по описа на ВКС.
Не ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 07.10.2013г. по гр.д.№1357/2013г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: