О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
гр.София, 01.06.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2457 по описа на ВКС за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.12.2014г. по гр.д.№2983/2014г., с което АС София e уважил иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Жалбоподателите Д. Й. Т., М. П. Т., П. Д. Т. и Е. Д. Т., чрез особения си представител поддържат, че съдът се е произнесъл по правни въприси в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение от 30.05.2014 г., постановено по гр.д. № 5 221/12 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, в която съдът е обявил за относително недействителна по отношение на ищеца запазеното лично право на ползване в полза на длъжника Д. Й. върху 1/2 идеална част от апартамент № , находящ се в [населено място], като недопустимо. Със същото решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е обявил за относително недействителни по отношение на [фирма] сделките дарения, сключени между Д. Й., М. П., П. Д. и Е. Д., оформени с нотариален акт за дарение на недвижим имот № , том, рег. № , дело № от г. от 19.02.2004 г., вписан в Службата по вписвания с под ех. № 4486,., на по 1/2 иедална част от процесния апартамент.
Установено е, че процесният недвижим имот е придобит от първия ответник Д. Й. чрез договор за дарение от неговите родители – Й. и К. Т. . Установено е също така, че с влязла в сила присъда от 26.06.2006 г. СГ София по н.о.х.д. № 1945/2003г. ответникът Д. Й. е признат за виновен за това, че в в качеството си на длъжностно лице -главен касиер в „ СЖ Е.” – клон София, за времето от юли до 17.10.2000 г. е присвоил чужди пари в размер на 540 660 лв., представляващи левовата равностойност на 170 000 щатски долара и 150 000 германски марки като парите са му връчени в качеството му на длъжностно лице и поверени да ги пази и управлява, като се е разпоредил с тях в свой интерес, а длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 203, ал. 1, вр. с чл. 201 вр. с чл. 55, ал. 1 НК му е наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода като изтърпяването на наказанието е отложено на основание чл.66, ал. 1 от НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата Д. Й. е осъден да заплати на гражданския ищец „ СЖ Е.” – клон София обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 540660 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Установено е също така, че въз основа на влязлата на 17.12.2007г. в сила присъда е издаден изпълнителен лист на 19.08.2011г. в полза на Банката срещу длъжника за сумата в размер на 540 660 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от м. юли 2000 г. до окончателното й изплащане, както и че на 28.11.2011г. Банката е подала молба вх. № 21457 при ЧСИ за образуване на изпълнително дело. Видно от Удостоверение изх. № 5686/21.02.2012 г., издадено от ЧСИ Р. М., per. № , въз основа на издадения изпълнителен лист от 19.08.2011 г. при ЧСИ е образувано изпълнително дело № 20117900402276 с взискател Банката и и длъжник Д. Й. за обща сума в размер на 1 393 976,64 лв., от които главница в размер на 540 660 лв., ведно със законна лихва в размер на 816 160,94 лв. за периода 01.07.2000 г.
Прието е, че след извършената сделка на дарение от ответника, активите на имущество му, от което ищецът би могъл да се удовлетвори са намалели, което е довело до увреждане на кредитора. Прието е за неоснователно възражението, че не е установено при условията на пълното и главно доказване намерението за увреждане и знанието за увреждане. Изложени са съображения, за това че съгласно разпоредбата на чл.135, ал.3 ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, в конкретния случай сме изправени пред такива сделки, по силата, на които първият ответник е прехвърлил на децата си по 1/2 ид.част от имота. Още повече, че в конкретния случай се касае до безвъзмездна сделка, поради което е рлиожима по аргумент за противното разпоредбата на изр.2 от ал.1 на чл.135 ЗЗД.
По отношение на наведените доводи за недопустимост на атакуваното решение, в частта, в която първият ответник си е запазил за себе си ограниченото вещно право на ползване на 1/2 ид.част от процесното жилище, съдът е приел че същите са основателни. Установено е от петитума на исковата молба, че ищецът е предявил, при условията на обективното кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД – за обявяване относителна недействителност по отношение на банката-ищец на сключените между ответниците безвъзмездни сделки, оформени с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 73/2004г. Констанирано е, че с писмена молба от 18.11.2013 г. ищецът е поискал да се допусне изменение на предявените искове, по реда на чл.214 от ГПК, като съдът обяви за относително недействителни, по отношение на ищеца запазеното пожизнено право на ползване върху 1/2 ид.част от процесното жилище от страна на първия ответник.Въззивният съд е приел, че такова изменение е недопустимо по реда на чл.214 ГПК и е обезсилил първоинстанционното решение в тази му част, приемайки че съдът се е произнасъл по по непредявен с исковата молба иск.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител, поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да се произнесе по направени възражения за изтекла погасителна и придобивна давност и за задължението на въззивния съд да допусне свидетели, които своевременно са поискани но не са допуснати от въззивния съд. Поддържа, че е налице основание по чл.чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не представя решения на състваи на ВКС представляващи задължителна практика.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че на въпросите за задължението на съда да се произнесе по направени възражения за изтекла погасителна и придобивна давност съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС. В случая възражението за изтекла погасителна давност е обсъдено от съда и в съответствие с практиката на ВКС е счетено за неоснователно. Давностният срок за упражняване на потестативни права, каквото е това по чл.135 от ЗЗД, започва да тече от момента на пораждането на правото на иск, без да е необходимо притежателят на правото да знае, че то е възникнало. Кредиторът на парично вземане, легитимиран чрез иска по чл.135 от ЗЗД да получи защита срещу увреждащото го действие, разполага с право на иск от деня на установяване на вземането му, което в случая е станало с влизане в сила на присъдата – 17.12.2007г., а исковата молба е постъпила в съда на 03.04.2012г., т.е. преди изтичане на давностния срок, както е прието и от съда.
В съответствие с практиката на ВКС е счетено за неоснователно и възражението за изтекла в полза на ответниците- надарените П. и Е. Т. давност. С постановените по реда на чл. 291 ГПК съдебни решения по гр. дело № 1863/2010 г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 879/2010 г., трето г. о., ВКС; гр. дело № 171/2009г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 754/2009г., четвърто г. о., ВКС и Постановление № 1/29.03.1965г. на Пленума на ВС, се приема, че искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда и то възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав – наличието на действително вземане и сделка, която го уврежда. За кредитора е без значение последващото придобиване на имота от друго лице или на друго правно основание, каквото е придобивната давност. По тези съображения настоящия състав намира, че посочените въпроси не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по въпроса за задължението на въззивния съд да допусне свидетели, които своевременно са поискани, но не са допуснати от въззивния съд. Преклузията по чл.266, ал.1 ГПК не може да настъпи, само когато пропускът за установяване на действителните отношения между спорещите страни чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато от съда / първоинстанционен или въззивен/ нарушение на процесуални правила. Нарушението на процесуалния закон може да се изразява в неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства или че поисканото доказателство е неотносимо за спора, на нарушение от съда на вменено му от закона задължение – чл.146, ал.1 и ал.2 ГПК или когато не събрани доказателства, които съдът събира служебно – чл.176, чл.195, чл.204, чл.267, ал.2 ГПК. В случая обаче във въззивната жалба жалбоподателите- ответници по иска не са поискали събиране на гласни доказателства, поради допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, поради което не е било налице основание за допускане на доказателства от въззивната инстанция.
На основание чл.47, ал.6 ГПК следва [фирма] да заплати 400 лева възнаграждение на особения представител адв.Г. Д.-САК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите следва да заплатят на ответника сумата 2185 лева разноски по делото пред ВКС.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
о п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.12.2014г. по гр.д.№2983/2014г. на АС София.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на особения представител адв.Г. Д.-САК сумата 400 лева възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Й. Т., М. П. Т., П. Д. Т. и Е. Д. Т. да заплатят общо на [фирма] сумата 2185 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: