О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
гр.София, 05.02.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 6592 описа за 2014год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 25.07.2014г. по гр.д.№153/2014г., с което АС В.Търново е отхвърлил иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД/отм./.
Жалбоподателят К. /К./, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответниците Т. С. Д. и К. Х. Д., чрез процесуалните си представители, в писмено становище поддържат, че не е налице оснавоние за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил искането на К. /К./ с правно основание чл. 28, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ за отнемане в полза на държавата имуществото от ответниците на обща стойност 1 722 485 лв.
Прието е по делото, че със споразумение на 03.05.2010 г.по НОХД № 105/2009 г., по описа на Габровски окръжен съд, Т. С. е признат за виновен в това, че на 21.05.2009 г. в [населено място], в съучастие /като съизвършител/ с две неустановени по делото лица, с цел да принуди Г. М. да извърши разпореждане като му прехвърли собствеността върху недвижим имот, намиращ се в [населено място], общ. Г. на стойност 3 000 лв. го заплашил с насилие и му причинил средна телесна повреда – престъпление по чл. 213 а, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание от седем месеца и двадесет и шест дни лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба,като на основание чл.59, ал.1 НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия, като това престъпъление попада в обсега на чл.3 т.9 от ЗОПДИППД/отм./
Установено е по делото, че К. е извършила проверка по отношение на ответника по иска и по жалба Т. Д. период от 15 години който е от 28.07.1985 г. до 28.07.2010 г., както и че ответниците Т. Д. и К. Д. са сключили граждански брак през 1988г., видно от приложения акт за граждански брак № 161/14.05.1988г.,от който имат родено едно дете .
Прието е по делото, че през проверявания период ответника и съпругата му са били собственици и управитери на търговски дружества, както и че за проверявания период са придобили недвижими имоти – над 40 на брой, и превозни средства – 6бр.
Съдът е приел, че вложените средства от ответниците за придобиване на недвижимите имоти – имат се предвид застроените, включително и за извършване на ремонтите върху част от тези имоти, възлизат съгласно заключението на икономическата експертиза, обобщено в двата й варианта, на 5 481.66 МРЗ, цените на земеделските земи възлизат 854.69 МРЗ, а тези на горите на 70.79 МРЗ. Приел е също така, че общият размер на разходите на ответниците в минимални работни заплати за придобиване на МПС, предмет на производството, възлизат на 598.48 МРЗ, а конкретно за лекия автомобил „М. 220” следва да се прибави и стойността още на 91.52 МРЗ за придобиването му.
Прието е, че разходите, направени от ответниците за заплащане на публично-правни задължения в размер на 308.27 МРЗ, разходи за придобиване на дялове в търговски дружества в размер на 181.31 МРЗ, разходи за погасяване на банков кредит, отпуснат от [фирма] в размер на 368.01 МРЗ, както и разходи за пътуване зад граница в размер на 89.3 МРЗ.
На базата на данните на Националния статистически институт за разходите, които са необходими за издръжка на едно семейство е установено по делото, че за семейството на ответниците през проверявания период разходите възлизат на 1 450.75 МРЗ, като в този размер са включени и разходите за издръжка на родителите на ответника с оглед сключения договор за издръжка и гледане.
Съдът е счел по отношение на приходите, че от трудови правоотношения, като еднолични търговци, както и самоосигуряващи се лица ответниците имат общо тавива в размер на 893.07 МРЗ; от участие като съдружник в колективна фирма „М.” – 2 901.57 МРЗ, от дарения – 416.67 МРЗ, от продажба на МПС – 12.59 МРЗ, от продажба на дялове от търговски дружества – 45.33 МРЗ, от продажба на недвижими имоти – 1 205.83 МРЗ, от печалба от игрални и покер автомати общо 7 679.22 МРЗ, от банкови преводи – 1 047.83 МРЗ, като тук са включени и преведените от ЧСИ суми за извършени публични продани, които не са включени в продажбата на МПС и недвижимите имоти и се равняват на 458.26 МРЗ. Или общият размер на приходите на ответниците, за които приходи е доказан законен източник през проверявания период възлиза на 13 920 МРЗ.
Съдът е приел, че видно от представената тетрадка („книга”), която е оформена като счетоводен документ за КФ „М.”, се установява, че същата е водена редовно и съобразно законовите изисквания и тя установява действителните разходи и приходи на фирмата, респективно реализирания чист доход. Данните от тази книга са проверени от счетоводната експертиза и същата ги намира за достоверни. За воденето на книгата са разпитани свидетелите, които установяват, че през проверявания период фирмата е имала приходи, респективно и разходи, но всички те са отразени правилно в тетрадката, по отношение на което и въззивният съд извърши констатации, които са отразени в протокола. Приел е за доказано, че ответникът е реализирал доходи от игрални автомати през периода 1990 – 1995 година, както и да да се признае приход, равняващ сена 100 000 лева, получени като дарение през януари 2009 г. от фирма [фирма] и е на стойност 416.67 МРЗ. Договорът е с достоверна дата, тъй като е отразен в данъчни документи.
Съдът е прил, че от представен договор за дарение на сума от 100 000 щатски долара, направено от И. М. на Т. Д. се установява приход за тази сума, като от същото лице е получил още 24 500 щатски долара, което е станало през 2001г., парите са били предназначени за ремонт на закупения в местността „Л.” имот, като Д. е получил в заем и сума от 190 000 лева за същите цели.
Съдът е счел, че следва да се приеме като приход на ответниците и сумата 73 321.77 лв., представляваща равностойност на 458.26 МРЗ, която сума е преведена по банков път на Д. след извършена публична продан на недвижим имот „Е.”.
При така установените обстоятелства съдът е приел, че разходите, направени от ответниците за проверявания период, възлизат общо на 9 380 МРЗ и приходите надвишават същите. Поради това съдът е счел, че независимо от обстоятелството, че Д. е осъден за престъпление, което попада в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 9 от ЗОПДИППД (отм.), то направеното от К. искане за отнемане на описаното по-горе имущество е неоснователно, независимо че е налице и другият признак на закона, а именно, че ответниците са придобили имущество на значителна стойност, която надвишава законово предвидената стойност 400 МРЗ или 60 000 лева към момента на придобиването, респективно към момента на внасянето на мотивираното искане в съда. Прието е също така, че по делото няма данни след 21. 05. 2009г. ответниците да са придобивали имущество, а дори и да са придобивали такова, то няма данни, че е на значителна стойност, тоест над 400 МРЗ, поради което въззивният съд не е намерил и връзка между престъпната дейност, извършена от Д. през м. май 2009г., и придобитото от него и другата ответница имущество през проверявания период, още повече в началните години от него и до 1997 – 2001г., когато са придобити множество имоти.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът е разрешил правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и да отговори на всички доводи и възражения, като изложи собствени мотиви , за точното тълкуване на нормата на чл.4 ЗОПДИППД (отм.) в контекста на ТР№1/2013г. ОСГК на ВКС за правомощията на въззивния съд, за това как се установява връзката между придобито имущество и престъпна дейност с оглед периода от време между престъпната дейност и придобиването на имущество, за доказването на договора за заем с оглед характера му на реален такъв и за правното му значение при иск за отнемане на незаконно придобито имущество, за доказателственото значение на записвания, направени от страната в състевен и представен от нея документ. Поддържа основание по чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК. Представя решение от 24.06.2011г. по гр.д.№584/2010г., ІІІ г.о., в което е прието, че при договора за заем е важдо да се докаже, че сумата е предадена, решение от 01.12.2010г., по гр.д.№966/2009г., ІІІг.о. на ВКС, в което е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички доказателства, решение от 02.06.2011г. по гр.д.№649/2010г., ІІ т.о.-неотносимо, решение от 11.09.2012г. по гр.д.№797/2011г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че на отнемане по реда на ЗОПДИППД (отм.) подлежи имущество, дори и да няма пряка причинна връзка между престъплението, за което е осъден деецът и придобиването на имущество, а съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), то е такова, за което в конкретния случай може да се направи обосновано предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на проверяваното лице, решение от 29.06.2012г. по гр.д.№1445/2011г., ІІІ г.о., за това кога следва да се приеме, че е налице обоснованото предположение по смисъла на ЗОПДИППД /отм/.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по всички поставени въпроси от жалбоподателя на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 25.07.2014г. по гр.д.№153/2014г. на АС В.Търново.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание и призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: