О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
гр.София, 20.03.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 256 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.10.2014г. по гр.д.№410/2014г. на АС Варна, в частта му , с която са отхвърлени искове с правно основание чл.55 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят – М. П. П.,чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материолноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявие от М. П. срещу В. Г. искове за сумата от 46 768 евро, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 23.08.2013 г. до окончателното и изплащане на основание чл. 55 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и предявения от последния насрещен иск против М.П.П. за заплащане на сумата от 45 917,43 лева, на основание чл. 55 от ЗЗД. В частта относно насрещния иск решението като необжалвано е влязлов законна сила.
Установено е по делото, с оглед събраните пред първата инстанция доказателства, че на 12.09.2008 г. ищцата е сключила с А. и П. М. договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № в нот. акт № г., съгласно който е придобила собствеността върху три апартамента № , № и № , в сграда изградена в груб строеж, находяща се в [населено място], при цена от 48 956,70 лева, която е следвало да плати в десетдневен срок със средства, предоставени й по договор за банков ипотечен кредит № 304-0239 от 29.08.2008 г. Установено е, че съгласно последния, [фирма] и предоставил кредит в размер на сумата от 74 800 евро за покупка и ремонт на недвижими имоти в [населено място], в това число за рефинансиране на банков кредит от [фирма] и задължение към [фирма], като в деня на изповядване на сделката за покупка на апартаментите, за обезпечаване на отпуснатия й кредит, М.П.П. е сключила с [фирма] договор за ипотека върху закупените имоти, обективиран в нот. акт № г., като на 12.09.2008 г., с пълномощно с нотариална заверка на подписа, ищцата упълномощила ответника Р. с правата да я представлява пред [фирма] като се разпорежда неограничено – тегли, внася, разпорежда средства отпуснати по банкова сметка .
Прието е, че от приложените справки с информация за движението на средствата по сметката, както и от неоспореното от страните заключение на вещото лице по приетата от първата инстанция съдебно-счетоводна експретиза, от отпуснатите на жалбоподателката средства по кредита в размер на 74 800 евро, на 19.09.2008 г. чрез вътрешнобанков превод, на продавача по договора за продажба А. М. е била наредена сумата 25 032 евро /с левова равностойност 48 958,34 лв./, представляваща цената на закупените апартаменти, като на същата дата – 19.09.2008 г., ответникът е изтеглил на каса от сметката на ищцата сумата от 46 368 евро /с левова равностойност 90 687,93 лв./, както и на 24.09.2008 г. – сумата от 400 евро, за които в банковите документи не е било вписано основание. Според вещото лице, включително и предвид обясненията му в съдебно заседание, след изтеглянето на 400 евро.
Съдът е приел, че предявеният от ищцата иск е по чл. 55, ал.1, пр.1 от ГПК и предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест при този фактически състав ищцата следва да докаже факта на плащането на паричната сума, а ответникът – основанието за получаването и за задържането на полученото. Прието е, чев случая ищцата – жалбоподател в настоящето производство, е доказала факта на получаване от ответника на сумите от 46 368 евро и 400 евро, като по отношение на послиднто ответникът не е ангажирал никакви доказателства, сочещи на основание за получаването и задържането им, а за първата от 46 368 евро обаче, той е установил наличието на основание за получаването им – парите са били изтеглени с оглед уговорката за рефинансиране на други кредити от [фирма] и „Р. С.” ЕА и плащане на продавача А. М., като последният изслушан в качеството му на свидетел по делото е потвърдил този факт. При тези данни съдът е приел, че след като по отношение на сумата от 46 368 евро, ответникът е доказал основание за получаването й, претенцията за връщането й, като получена без основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД /при първоначална липса на такова/ е неоснователна и следва да бъде отхвърлена в тази част. Приел е, че е основателен искът само до сумата от 400 евро и го е уважил.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в обжалваната му част е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: необходима ли е отчетна сделка на пълномощника в случая, когато той е извършил действия с парични средства на упълномощителя за да изпълни негово договорно задължение спрямо трети лица, при липса на сключен договор за поръчка. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като не предсавя решение на състави на ?вкс и други съдилища в подкрепа на тезата си.
Настоящият състав намира , че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставеният от жалбоподателят въпрос. Същият не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за наоснователност на предявените оскове с правно основание чл.55 и 86 ЗЗД, тъй като не е бил разешаван от въззивния съд в обжалваното решение. Жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Правният въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело, като е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. В случая съдът не е разглеждал спор по изпълнение на договор за поръчка, поради което поставеният от жалбоподателката въпрос не е такъв, който да съставляв общо основание за допускане на касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 10.10.2014г. по гр.д.№410/2014г. на АС Варна, в частта му , с която са отхвърлени искове с правно основание чл.55 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: