О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 826
гр.София, 10.11.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 6482 описа за 2014год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ГПК.
Обжалвано е определение от 27.06.2014ч. по гр.д.№3808/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба на Б. Д. Б. срещу определение по ч.гр.д.№988/2014г. на ОС Пловдив, с което е потвърдено определение на районния съд за обезсилване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 ГПК.
Жалбоподателят – Б. Д. Б. моли определението да бъде отменено.
Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че определението е правилно и моли същата да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното определение е оставена без разглаждане частна жалба срещу определение № 1168 от 22.04.2014 год. по ч.гр.д.№ 988/2014 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 10.02.2014 г. по ч. гр. д. № 18359/2013 г. на Пловдивския районен съд за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу [фирма], [населено място]. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. е приел частната жалба за процесуално недопустима, като е взел предвид приетото в т. 8 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, за това че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното определение е правилно. В цитираното по-горе тълкувателно решение е прието, че въззивното определение по чл.415 ГПК не е от категорията на съдебните актове по чл.274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и че с него не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК. Ето защо правилно в обжалваното определение е прието, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.
На основание чл. чл.78, ал.3 ГПК на ответната страна следва да се заплатят направените разноски за касационното производство в размер на 150 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.06.2014ч. по гр.д.№3808/2014г. на ВКС, ІІІ г.о.
Осъжда Б. Д. Б. да заплати на „З.” направените разноски по делото в размер на 150 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: