О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
гр.София, 10.04.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 449 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.10.2013г. по гр.д.№8619/2013г., с което ГС София е отхвърлил искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателката – В. П. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото– основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, 1 – 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от В. П. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ – за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „специалист „Подбор” и заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение в размер на 8 400 лв.и лихвата върху тази главница
Установено е по делото, че трудовото правоотношение на жалбоподателката е възникнало по силата на трудов договор от 04.08.2008г. за длъжност „ специалист подбор на персонал” и с допълнително споразумение от 08.12.2011г. страните са се договорили длъжността на жалбоподателката -ищец да се промени на „търговски помощник-асистент централа”, като е уговорен шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя. Прието е, че това трудово правоотношение е прекратено със Заповед от 11.06.2012г. на основание чл.71, ал.1 КТ, връчена при отказ на 11.06.2012г. Съдът е изложил съображения за това, че в случая за длъжността на Специалист „Подбор” има длъжностна характеристика, представена като доказателство по делото и удостоверяваща функциите на служителя най-общо – организиране и участване в процеса по набиране и подбор на персонал, а за длъжността „Търговски помощник-Асистент „Централа” е представена длъжностна характеристика, видно от която основните трудови функции са управление на стоките, поддържане на базата данни със стоки, администриране на доставки и др. С оглед на така установените факти съдът е счел, че двете длъжности са с коренно различни трудови функции, поради което не е налице трудово правоотношение със същия служител, за същата работа и клаузата „с уговорка за изпитване” по новия трудов договор е действителна. Прието е, че в срока за изпитване, страната в чиято полза е уговорен, може да го прекрати без предизвестие, съобразно чл.71, ал.1 КТ и в конкретния случай за прекратяването на трудовото правоотношение са налице предпоставките по чл 71, ал. 1 КТ, поради което уволнението е законосъобразно.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора- за приложимостта на чл.70, ал.5 КТ, която разпоредба не допуска да се сключва за една и съща работа, с един и същ работник трудов договор със срок за изпитване повече от един път. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Настоящия съдебен състав намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси от жалбоподателката. В практиката на ВКС, изразена в решение от 24.01.2012г. по гр.д.№1783/2010г. ІVг.о. на ВКС и решение от 11.01.2011г. по гр.д.№228/2010г. на ВКС-ІІІ г.о., е прието, че няма пречка да се сключи договор за изпитване с такъв работник или служител, който вече е работил при същия работодател по окончателен трудов договор, ако договорът се сключва за нова трудова функция, т.е. за друга длъжност, при която се изпълнява различна по характер трудова функция, такава, каквато до този момент работникът или служителя не е изпълнявал. Приема се, че тъй като по правната си природа промяната на съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, представлява сключване на нов договор между същите страни – промяната действа от момента на постигане на съгласието за нея и съответно от този момент престава да действа постигнатата предходна договорка, която е изменена с новата и ако по реда на чл.119 КТ е постигнато между страните писмено съгласие за изменение на осъществяваната трудова функция – не е недействителна уговорката за срок за изпитване между работник и работодател, между които вече е съществувало трудово правоотношение, но за друга длъжност. В съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че за новата трудова функция е налице сключен нов трудов договор със срок за изпитване и след изтичане на този срок за работодателя не съществува задължение да предлага на работника да продължи да изпълнява трудова функция по предходния окончателен договор, тъй като той не запазва действието си. Практиката на съдилищата не е противоречива и не се налага промяна в установената такава.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.10.2013г. по гр.д.№8619/2013г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: