О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1344
гр.София, 28.11.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N5046 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 16.05.2014г. по гр.д.№253/2014г., с което ОС Русе е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл поправни въприси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът Р. М. Д., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първинстанционното решение, е отменил като незаконно уволнението,
извършено със Заповед №86/15.04.2013г. с която е прекратено трудовото правоотношение на Р. М. на основание чл.328, ал.1, т.2 , пр.2 КТ, като незаконосъобразна и я е възстановил на заеманата преди уволнението работа „Директор на офис в Регион „Банкиране на дребно-Р.”, при [фирма].
Прието е за установено по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което жалбоподателката е заемала длъжност „Директор на офис в Регион „Банкиране на дребно-Р. „ , като със Заповед № 89/15.04.2013 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. второ КТ – поради съкращаване на щата е прекратено трудовото й правоотношение, считано 16.04.2013 г.
Съдът е счел, че от представените щатни разписания и от Протокол №16/10.04.2013 г. на УС на [фирма] – София се установява, че е взето решение и реално е проведено съкращение на една щатна бройка за длъжността „Директор на офис , в Р. филиал Р., в регион – Р., при [фирма] [населено място]. Съкращението на щата е отразено в ново щатно разписание, утвърдено от законния представител на работодателя, при което е налице реално съкращаване на щата.
От прието по делото щатно разписание преди промяната е установено, че длъжностите”директор офис” на два офиса са трансформирани в една длъжност „директор на филиал”. Прието е, че доколкото за съкращаваната длъжност съществуват повече бройки от предвидените за съкращаване, за работодателя е възникнало задължението да извърши подбор. Изложени са съображетия за това, че за да е законосъобразен, подборът следва да бъде извършен между всички лица, заемащи съкращаваната длъжност, по критериите на чл. 329 КТ и да отразява обективно действителните умения и квалификация на лицата, участващи в подбора, което обстоятелство подлежи на съдебен контрол – така ТР № 3/2011 г. В тежест на работодателя е да докаже извършване на подбор съобразно критериите на чл. 329 КТ.
Съдът е приел, че съгласно чл.329 от КТ при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. По делото не е било спорно, че такъв подбор е извършен от комисия с протокол от 11.04.2013г. между М. И. и Р. М., като е прието от
комисията, че Р. М. има по ниско ниво на изпълнение на работата от това на М. И..
Въззивният съд, като е взел предвида изнесените в експертизата обективни данни, е приел, че поради недоброто управление Банката се е стигнало до закриването на офис, а недоброто й управление няма как да не е резултат и от работата на съответните служители в офиса. Прието е, че формално са използвани годишни оценки на служителите, между които се върши подбор, но изборът е бил предрешен, като доказателство в тази посока, освен гласните такива, съставлява и Предложение №69/03.04.2013 г. за прекратяване на трудовия договор с ищцата на основание чл.331, ал. 1 КТ, изходящо от ръководството на банката. Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че подборът е бил предрешен и реално не е извършван, съдът е посочил и депозираното уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ ТД „НАП” Варна, че на основание Договор №709/29.03.2013 г. М. И. е назначена на длъжността на ищцата, т.е. преди подбора.
При тези данни съдът е приел, че комисията по подбора не е извършила комплексна и задълбочена оценка на професионалната кариера и дейност на ищцатав банковата система, не са засегнати при оценяването постиженията й и личните й качества, поради което уволнението е назаконно и са уважени исковете и с правно основание с правно основание чл.344, ал.,т.1 и 2 КТ.
В изложението към касационната си жалба жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за това предварително обсъждане от членовете на комисията по подбора опорочава ли законността му, задължително ли е в комисията да участвува прекия ръководител, както и за това направено предложение по чл.331 КТ прави ли незаконен подбора.Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Представя решение от 07.06.2013г. по гр.д.№1378/2012г., ІV г.о. на ВКС и решение от 21.06.2010г. по гр.д.№1446/2009г. ІV г.о. на ВКС за предпоставиките, които определят законноста на подбора.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото от него основание. Въззивният съд е достигнал до извод за основателност на предявените искове с правно основанише чл.344, ал.1,т.1-3 КТ именно в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз и в посоченото от жалбоподателя решенията на съставите на ВКС. В същата се приема, че при оспорване законността на извършения подбор по чл. 329, ал.1 КТ, в тежест на работодателя е да установи всички факти, обусловили преценката му за квалификацията и нивото на справяне с работата на уволнения работник, като проведе пълно и главно доказване на фактите, обусловили тази преценка, за което са допустими всички доказателствени средства. Посочва се, че работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329, ал. 1 от КТ, които независимо от спецификата на всяко производство или служба трябва да бъдат относими към нормативно регламентираните критерии, като точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Като преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим. Ето защо не са налице сочените основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
На ответницата не следва да се присъждат разноски пред настоящата инстанция, тъй като не се представят доказателства за направени такива.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.05.2014г. по гр.д.№253/2014г. на ОС Русе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: