О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
гр.София, 24.04.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1287 описа на ВКС за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 24.11.2014г. по гр.д.№12633/2014г. на ГС София, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 кт.
Жалбоподателят – [фирма],чрез процесуалния си представител подържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 КТ.
Ответникът М. Д. П., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, е обезсилил решението от 04.06.2014г. по гр. дело № 16330/2014г. на РС София в частта, с която е отхвърлен иска на М. Д. срещу [фирма] по чл. 74, ал.1 КТ за признаване недействителността на клауза за срок за изпитване в допълнително споразумение към трудов договор, сключено на 05.07.2013г. и е прекратил производството по делото в обезсилената част. Със същато решение въззивният съд, като е отменил решението в останалата му част е признал за незаконно извършеното със заповед № 5934/29.01.2014г. на Директор „човешки ресурси” на [фирма] уволнение, възстановил е М. Д. на заеманата преди уволнението й със заповед № 5934/29.01.2014г. длъжност– „експерт – отдел „З. 1”, сектор „Управление на качеството”, дирекция „Магазини”, Направление – Главен Директор Маркетинг и е осъдил дружеството да й заплати сумата 9 600 лева за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение.
Установено е, че страните са сключили трудов договор № 4351/21.09.2006г., който до издаване на атакуваната уволнителна заповед е изменян по реда на чл. 119 КТ няколко пъти, като с допълнително споразумение от 05.07.2013г. е променена длъжността на ищцата и тя се е съгласила да заема, считано от 05.07.2013г. длъжността „експерт”, сектор „Управление на качеството, дирекция Магазини, направление – главен директор маркетинг”, като е уговорен срок за изпитване от 6 месеца, а с последващо допълнително споразумение – от 04.09.2013г., страните са се съгласили ищцата да заема друга длъжност – „експерт отдел З. 1, сектор Управление на качеството, дирекция Магазини, Направление главен директор маркетинг”, като в същото за тази длъжност, не е уговорен изпитателен срок., като е направено изявление, че останалите условия по трудовия договор остават непроменени.
Установено е, че със заповед № 5934/29.01.2014г., връчена на ищцата на същата дата, е прекратено трудовото й правоотношение , считано от 30.01.2014г., на основание чл. 71, ал.1 КТ от длъжността „експерт отдел З. 1, сектор Управление на качеството, дирекция Магазини, Направление главен директор маркетинг”.
Констатирано е, че съгласно отразеното в трудовата книжка на ищцата и удостоверението от НАП, същата не е постъпвала на работа по трудово правоотношение след прекратяване на това с ответника за период от 6 месеца и няма спор между страните, че размерът на брутното възнаграждение на ищцата преди уволнението е 1600 лева, както е отразено в трудовата й книжка.
Съдът е приел, че длъжността, от който ищцата е уволнена – „експерт – отдел „З. 1”, сектор „Управление на качеството”, дирекция „Магазини”, Направление – Главен Директор Маркетинг, е заемана от нея по силата на безсрочен трудов договор, без уговорка за изпитване, като с допълнителното споразумение от 04.09.2013г., по реда на чл.119 КТ, страните са изменили само длъжността на ищцата и не са въвели срок за изпитване за тази длъжност , а първоначално определеният срок за изпитване за длъжността „експерт”, сектор Управление на качеството, дирекция Магазини, направление – главен директор маркетинг”, е отпаднал по взаимно съгласие на страните с подписването на допълнителното споразумение от 04.09.2013г., с което е променена и длъжността на ищцата.
Като допълнително съображение съдът е посочил, че дори да се приеме, че уговорения в допълнителното споразумение от 05.07.2013г. срок за изпитване се е запазил и за новата длъжност, по силата на препращането „ останалите условия по трудовия договор остават непроменени”, отново чл. 71, ал.1 КТ е приложен незаконосъобразно, тъй като в споразумението от 04.09.2013г. не се сочи нов размер на срок за изпитване, ако за него би била приложим срока за изпитване от споразумението от 05.07.2013г., той ще е за остатъка от уговорения шестмесечен срок, за периода от 15.09.2013г. до 05.01.2014г. ( когато изтичат шестте месеца по споразумението от 05.07.2013г.). Установено е, че уволнителната заповед е от 29.01.2014г., т.е. е издадена след изтичане на срока за изпитване, поради което основанието на чл. 71, ал.1 КТ е неприложимо и извършеното на него уволнение е незаконосъобразно.
При така установените обстоятелства съдът е счел за основателни предявните искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят-работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на въззивния съд да обсъжда само тези доводи за незаконосъобразност на уволнението, които са наведени още в исковата молба и за значението на отразено, в последващо писмено изменение на трудовото правоотношение, без засягане характера на работата, за което правоотношение, с предходен писмен акт вече е установена уговорка за изпитване по чл.71, ал.1 КТ, изявление, че останалите условия по договора остават непроменени. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Представя решение от 25.03.2013г. по гр.д.№936/2012г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че чл.266, ал.1 ГПК забранява на въззивния съд да събера нови доказателства, които страните са могли да представят в първата инстанция.
Върховният касацион съд състав на ІV г.о.. на ВКС намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по поставените от него въпроси. Въззивният съд е постановил своето решение съобразявайки се с даденото разрешение в т.1 от ТР№1/2013г. ОСГ ТК на ВКС, съобразно с която при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Съдът прилагайки именно такава норма е приел, че договорът не може да бъде прекратен при условията на чл.71, ал.1 КТ. Що се касае до преценката на значението на отделни клаузи от трудовия договор, то съдът я е направил тълкувайки точната воля на страните, така както изиска и задължителната практика на ВКС. В практиката се приема, че няма пречки страните да постигнат взаимно съгласие за изменение едновременно на повече от една клауза на трудовия договор, но промяната на една клауза, като тази за заемане на нова длъжност, не може да обоснове извод сключване и на нова клауза за изпитване, тъй като такова тълкуване не би отговорило на действителната обща воля на страните да променят точно определена договорка.
Настоящият състав намира , че не са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 КТ за допускане на касационно обжалване, тъй като решението е постановено в съответствие с практиката на ВКС, която не е неправилна и не се налага да бъде изменена.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 780 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.11.2014г. по гр.д.№12633/2014г. на ГС София.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. Д. П. сумата 780 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: