О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
гр.София, 01.06.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3098 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 30.01.2014г. по гр.д.№13293/2013г., с което ГС София е уважил искове с правно основание чл. 71, ал.1 от Закона за дипломатическата служба, във връзка с чл.7 и чл.6, ал.1 и ал.2, т.З от Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат.
Жалбоподателят – М., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси по които има противоречиво произнасяне на съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът- Н. И. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
С определение от 03.10.2014г. съдът е спрял производството по делото до приемане на ТД№2/2014 на ОСГК на ВКС и първа и втора колегия на ВАС
Съдът констатира, че по ТД№2/2014 на ОСГК на ВКС и първа и втора колегия на ВАС е прието тълкувателно решение, поради което производството по настоящето дело следва да се възобнови.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил М. на основание чл. 71, ал.1 от Закона за дипломатическата служба, във връзка с чл.7 и чл.6, ал.1 и ал.2, т.З от Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат сумата от 24 309,60 евро, представляваща общия размер на неизплатени командировъчни средства за част от времето на задграничния му мандат като Извънреден и пълномощен посланик на Република България във В., а именно за периода 15.09.2011г. – 01.03.2012г., от които за месец септември 2011г. – 2315,20 евро, за месец октомври 2011г. -4485,70 евро, за месец ноември 2011г. – 4341 евро, за месец декември 2011г. -4485,70 евро, за месец януари 2012г. – 4485,70 евро и за месец февруари 2012г. -4196,30 евро, които суми включват и увеличение на командировъчните средства поради пребиваване на съпругата на ищеца в приемащата държава, ведно със законна лихва върху общия размер на неплатените суми, считано от 30.08.2012г. до окончателното им заплащане
Прието е за установено по делото, че е налице правоотношение по заемане на дипломатическа служба за исковия период, по което е определения дневен размер на командировъчни средства от 127,68 евро дневно. Съдът е приел, че за периода 15.09.2011г. до 01.03.2012г. Н. К. се е намирал в Посолството на Република България във В. и е изпълнявал задграничния си мандат на посланик в приемащата държава, като ръководел дейността на Посолството и участвал в редица обществени, културни и външнополитически прояви в качеството си на посланик, като е отсъствал от Посолството до 10.09.2011г., когато отново се върнал обратно там, заедно със съпругата си .
Изложени са съображения за това , че съгласно чл.71, ал. 1 от Закона за дипломатическата служба /ЗДипСЛ/ за времето на задграничен мандат служителят ползува освен възнаграждението си и командировъчни средства, т.е. законът свързва получаването на командировъчни средства единствено с изпълнение на задграничен мандат за определения срок, без да поставя други условия за дължимостта им, като законовата делегация касае единствено размера и начина на определяне на командировъчните средства. Прието е, че по делото се установява, че периода 15.09.2011г. до 01.03.2012г. попада в срока на назначението на ищеца на задграничния мандат, за който ищецът е надлежно командирован със Заповед № К-3742/10.09.2009г. на Министъра на вътрешните работи, което команидироване е надлежно прекратено едва от 01.03.2012г. със Заповед № К-79/24.02.2012г., респективно ищецът е изпълнявал задълженията си за същия период в Посолството във В.. Посочено е, че по силата на закона командировъчни се дължат за времето на изпълнение на задграничния мандат в приемащата държава, който извод следва и по аргумент за противното от чл. 8 на Наредбата за командировките при задграничен мандат /НКСЗМ/, в който изрично е посочено, че не се изплащат само при отсъствие в работни дни от приемащата държава, освен ако отсъствието се дължи на командироване на друго място или на осъществено служебно пътуване за срок от 14 дни. Съдът е счел, че за периода, за който се претендира командировъчни средства ищецът безспорно е изпълнявал задълженията си Посланик на В., фактически е пребивавал в приемащата държава, поради което и му се дължат командировъчни средства.
Прието е също така, че за исковия период, ищецът е пребивавал в приемащата държава заедно със съпругата си като тя е пребивавала за повече от 1/2 от времето на задграничния мандат на във В., поради което са налице предпоставките на чл.6, ал.2, т.3, вр. чл.17 от Наредбата за командировките при задграничен мандат за заплащане на увеличение на дължимите на ищеца командировъчни средства в размер на 16 % от базисния размер за съответната страна. Приетое, че ежемесечно от ищеца са подавани декларации за пребиваването на съпругата му, заедно с него при изпълнение на мандата му, като копие от същите са представени по делото, поради което обстоятелството, че такива не се съхраняват в Посолството в Рим, не е основание да се приеме, че такива декларации не са били подавани.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: подведомствен ли е на гражданския съд иск за плащане на комъндировъчни средства при служебно правоотношение, дължат ли се командировъчни пари по чл.6 НКСЗМ в хипотеза на служебно пътуване повече от 14 дни, представлява ли подаването на ежемесечна декларация по чл.18, ал.2 НКСЗМ условие за плащане на увеличени командировъчни пари по чл.6, ал.1, т.3 от същата наредба. Представя определения на смесени състави по чл.63, ал.9 ЗСВ, в които е прието, че обезщетения, които се претендират като последица от незоконосъобразни административни актове, на основание чл.204 АПК са подведомствмени на административните съдилища. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по въпроса подведомствен ли е на гражданския съд иск за плащане на комъндировъчни средства при служебно правоотношение. С оглед даденото разрешение в т.6 на ТП№2/2014г. ОСГК на ВКС и първа и втора колегия на ВАС делата по искове за вреди от недопускане на възстановендържавен служител да изпълнява съответната длъжност са подсъдни наадминистративните съдилища. Другите имуществените спорове, извън глава шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища.
По въпроса дължат ли се командировъчни пари по чл.6 НКСЗМ в хипотеза на служебно пътуване с продължинтелност повече от 14 дни, жалбоподателят не посочва противоречиво разрешаване от съдилищата. В практиката на ВКС, изразена и в решение от от 15.07.2013 г. на ВКС, по гр. д. № 495/2012 г., III г. о., се приема, че съгласно чл.215 КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерски съвет. По силата на тази законова делегация с ПМС №188/2008г. е приета НК СЗМ, която категорично предвижда, че за времето на своя мандат служителят получава командировъчни средства в чужда валута, освен възнаграждението си. Така установената практика не е неправилна, поради което не е налице и основание по чл.280, ал.1, .3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросът представлява ли подаването на ежемесечна декларация по чл.18, ал.2 НКСЗМ условие за плащане на увеличени командировъчни пари по чл.6, ал.1, т.3 от същата наредба не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда за дължимост на командировъчните пари. Съдът, преценявайки доказателствата по делото е счел, че ежемесечна декларация е подавана, а касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Непосочването на правен въпрос от значение за спора е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
На ответника по жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№3098/2014г. по описа на ВКС
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.01.2014г. по гр.д.№13293/2013г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: