1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
гр.София, 10.06.2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Любка Андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2153 описа на ВКС за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.01.2016г. по гр.д.№14420/2015г. на ГС София, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Жалбоподателят – С.А.К., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на делото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът О. Д. Н., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е признал за незаконно и е отменил на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на О. Н., извършено със заповед № 170/14.08.2014г. на председателя на С.А.С., възстановил я е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „организатор на правната помощ“ и е осъдил С.А.К. да й заплати на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ сумата 5 438,46 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение през периода 19.08.2014г. – 19.02.2015г.
Прието е по делото, че по силата на трудов договор № 171/10.12.2008г. и допълнителни споразумения към него, ищцата О. Н. е заемала при С.А.С. длъжност „организатор на правната помощ“, като трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № 170/14.08.2014г. на председателя на САС на основание чл.190, ал.1, т.2 и т.4 КТ. Заповедта е връчена на 19.08.2014г., лично на ищцата, заедно с нотариална покана от 14.08.2014г., н-с рег. № 340 НК.
Съдът е приел, че заповедта е фактически и правно мотивирана, при извършена достатъчна индивидуализация на съществените признаци от субективна и обективна страна на визираните дисциплинарни нарушения. Посочено е, че деянията по чл.190, ал.1, т.4 КТ за злоупотреба с доверието на работодателя, свързани с определяне на особени представители по граждански дела и издаване на уведомителни писма по Закона за правната помощ, не по входирани искания, на един и същи адвокат, по дела със значителен материален интерес, са ясно конкретизирани по време на извършване, номер на гражданско дело, назначен адвокат и данни от компютърната система, а деянието по чл.190, ал.1, т.2 КТ за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, също е достатъчно уточнено по период 15.07.2014г. – 14.08.2014г.
Прието е, че императивната норма на чл.193, ал.1 КТ за изискване или приемане на обяснения от работника или служителя преди налагане на дисциплинарното наказание е спазена единствено за нарушението по чл.190, ал.1, т.4 КТ, но не и спрямо нарушението по т.2- за неявяване на работа. Прието е, че със заповед № 107/08.07.2014г., работодателят е поканил ищцата, наред с други служители, да даде обяснения само за издаваните от нея уведомителни писма по граждански дела на ГС София, като видно от писмените й обяснения от 10.07.2014г., а така и от докладите й до работодателя от 14.07.2014г., заведени под №№ 4647, 4648, 4649 и 4650, ищцата обсъжда своето поведение единствено по повод издавани уведомителни писма и определяне на особени представители по дела, но не са и искани и давани обяснения за неяваването и на работа. При тези данни съдът е счел, че само поради това закононарушение заповедта в частта й, за налагане на дисциплинарно наказание за неявавяне на работа, е незаконосъобразна.
Съдът е направил анализ на събраните по делото гласни доказателства и е приел, че не се доказва да са въведени от работодателя ясни правила за работа при определяне на особени представители по граждански дела нито чрез длъжностна характеристика, нито чрез вътрешнонормативен акт, с които ищцата да е запозната и реално да допуска неспазването им. Прието е, че при липсата им не може да има обективирано в действителността неправомерно поведение на ищцата, което да е съставомерно по смисъла на чл.190, ал.1, т.2 и т.4 вр. чл.187, т.8, предл.1 КТ. Прието е, че освен липса на доказателства, няма и твърдения на работодателя за злоупотреба с неговото доверие, свързана с умишлено неправомерно използване на служебно положение, с цел облагодетелстване – лично или на трети лица, или увреждането му. Не е установено по делото да има и уронване на неговото добро име чрез злепоставяне пред трети лица по смисъла на чл.187, предл.2 КТ. Посочено е, че осъществяването на последния фактически състав не следва и да се обсъжда, след като не е вписан в заповедта за уволнение, респ. не е предмет на делото, но се прави недопустим опит да се въведе като такъв с въззивната жалба на ответника, в противоречие с чл.266, ал.1 ГПК.
С оглед на установеното по делото съдът е счел, че искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен. В резултат на приетата незаконност на наложеното наказание за основателни са приети и исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на предишната длъжност и за присъждане на обезщетение за безработица по чл.225, ал.1 КТ. Посочено е, че оставането на ищцата без работа през периода 19.08.2014г. – 19.02.2015г. е установено посредством извършената служебна справка от съда в о.с.з. 05.08.2015г. с трудовата книжка, която е представена и в препис, а обезщетението възлиза на сумата 5 438.46 лв
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят-работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: какво е съдържанието на понятието „злоупотреба с доверието на работодателя”, от значение ли е длъжностната характеристика при преценка дължимата грижа при изпълнение на трудовите задължения, при подборно мотивирана запивед за дисциплинарно уволнение на основание чл.190, ал.1, т.4 КТ необходимо ли е пред съда да се направи допълнително твърдение за извършеното нарушение в производството пред съд, може ли да се реализира дисциплинарна отговорност спрямо лице, което не е в трудови правоотношения – след изтичане срока на прекратяване на договора с предизвестие. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Представя множество решения на състави на ВКС, в които е дадено тълкуване на нарушението „злоупотреба с доверието на работодателя”, като е посочено, че същото не е обусловено от наличието на умисъл.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на сочените от жалбоподателя основания по въпросите: какво е съдържанието на понятието „злоупотреба с доверието на работодателя” и от значение ли е длъжностната характеристика при преценка дължимата грижа при изпълнение на трудовите задължения, на които съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС. В същата, намирила израз както в представените от жалбоподателя решения, постановени по реда на чл.290 ГПК/ решение от 11.10.2011г. по гр.д.№100/2011г./, така и в решение от 25.05.2011г.-1734/2009г., на ВКС ІV г.о. се приема, че дисциплинарното нарушение “злоупотреба с доверието на работодателя” се изразява в използване на оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена облага за работника или служителя. Според тази практика, за да се квалифицира дадено поведение като злоупотреба с доверието на работодателя, не е необходимо за предприятието на последния да са настъпили имуществени вреди. Посочва се , че преднамерените действия с цел извличане на имотна облага несъмнено съставляват такава злоупотреба, но злоупотреба е налице и когато, без да е извлечена имотна облага, с поведението си работникът не оправдава оказаното от работодателя доверие, както и когато с действията си работникът или служителя е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. Прието е, че съгласно чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Според практиката неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, т.4 КТ – злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за конкретната длъжност, като нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Съобразявайки се с тази практика съдът е приел, след анализ на събраните по делото доказателства, че служителката не е проявила нелоялност към работодателя си при изпълнение на конкретно възложените й от него задължения и не може да прояви недобросъвестност по отношение на задължения, каквито не са й възложени.
По въпроса при подборно мотивирана запивед за дисциплинарно уволнение на основание чл.190, ал.1, т.4 КТ необходимо ли да бъде направено допълнително твърдение за посоченото нарушение в производството пред съд също не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване. В практиката на съда, /изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК Р -278-2011 – ВКС –IV/ се приема, че задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Посочва се, че когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 КТ, а обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя. В случая въззивният съд в своите решаващи мотиви е приел, именно вземайки предвид практиката на ВКС, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана, но от събраните по делото доказателства не се установява визираното в нея нарушение по чл.190, ал.1,т.4 КТ, да е осъществено от служилката.
Що са касае до въпроса може ли да се реализира дисциплинарна отговорност спрямо лице, което не е в трудови правоотношения – след изтичане срока на прекратяване на договора с предизвестие, настоящият състав намира, че по отношение на същия не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. На този въпрос съдът не е дал отговор в обжалваното решение и той не е обусловил изводите му за назаконност на наложеното наказание „дисциплинарно уволнение”.
Практиката по поставените от жалбоподателя въпроси е уеднаквена и не е неправилна, което да налага нейната промяна чрез допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 600 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
о п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.01.2016г. по гр.д.№14420/2015г. на ГС София.
ОСЪЖДА С.А.К. да заплати на О. Д. Н. сумата 600 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: