О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1162
гр.София, 17.10.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3842 описа за 2014год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 19.03.2014г. по гр.д.№10/2014г., с което АС Велико Търново е отхвърлил иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД.
Жалбоподателят К. /К./, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответниците С. А. Д. и В. М. Д., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 15.02.2013г., по гр.д. 32/2011г., с което Габровски окръжен съд е отнел на основание чл. 28 от ЗОПДИППД/отм./ в полза на държавата от С. А. Д. и В. М. следните имоти: 1/дв.пл. № по плана на кв. В., [населено място], заедно с находящите се в него сгради; 2/дворно място, находящо се в околовръстния полигон на [населено място], [община] пристройка и надстройка на ателие за дърворезба и обособяване на жилище, находящ се в поземлен имот № и по плана на [населено място], [населено място] имот пасище мера, в м. О., землището на Г. , [община] имот – пасище мера, в м. „Ч. л.”, землището на [населено място], имот – пасище мера, в м. „Ч. л.”, землището на [населено място], поземлен имот в землището на [населено място], м.”Ж.”; 8/ товарен автомобил „З. ” с рег. [рег.номер на МПС] ; 9/ л.а. „Т. ” с рег. [рег.номер на МПС] ; 10/ л.а. „М. ” с рег. [рег.номер на МПС] ; 11/ л.а. „Х. ЦР В”, сумите 4520лв., 1014,83лв., 2012лв., 7645лв., 7622лв., 48,97лв., получени от продажбата съответно на т.а. Г. , л.а. „Р. ”, л.а. „Х. с.”, л.а. „К. спортидж”, л.а. „М. ”, ремарке. Със същото решение искът на К. е отхвърлен.
Установено е по делото, че в случая ответникът С. А. е осъден за престъпление по чл. 235, ал.1 от НК, за това че на 26.05.2000г. около 15,30 ч. е отрязал 3 бр. немаркирани букови дървета, на място ги е обработил на 16бр. трупи, които е натоварил на собствения си товарен автомобил „Г. ”. Установено е, че на следващия ден доброволно е предал 16бр. букови трупи и с влязла в сила присъда е осъден, че е изсякъл и извозил без разрешение за това 16 броя букови трупи от Д. на стойност 478,08лв . Прието е, че престъплението по чл. 235, ал.1 НК е включено в хипотезата на чл.3, ал.1, т.13 от ЗОПДИППДотм..
Съдът е счел, че по делото не се установява третата кумулативно изискуема предпоставка за отнемането по чл. 28, във вр. с чл. 4 от ЗОПДИППД отм. – не е налице обосновано предположение, че от престъпната дейност е реализиран доход, който да е послужил за придобиването на имущество, за което не е установено законен източник. Изложени са съображения, за това, че ответникът е изсякъл 3бр. букови дървета на стойност 478,08лв., които са били конфискувани и не е успял да реализира доход и освен това придобитите имоти, чието отнемане се иска са в периоди отпреди извършеното престъпление- 2000г. или няколко години след това. Счел е, че не се установява никаква връзка между престъплението през 2000г. и придобивните сделки през 1993г., 1999г., 2002г., 2003г., 2005г., 2006г., 2007г., 2008г. и 2009г.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят, в писмено становище чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът е разрешил правен въпрос от значение за спора: а именно за това следва ли да е налице пряка връзка между престъпната дейност и доходите за придобиване на имущество. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС.
При така установените данни по делото и с оглед изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да допусне касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2ГПК, тъй като на същия в решението на въззивния съд е даден отговор в съответствие с практиката на ВКС. На поставения въпрос е дадено тълкуване в ТР№7/2013гОСГК на ВКС , в което е прието, че е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Посочва се, че е достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.).Дадено е пояснение, че между престъпната дейност и имуществото е налице пряка връзка, напр. в случаите, когато то е пряко придобито от престъплението. Съгласно чл. 53 , ал. 2, б. „б” НК, това имущество подлежи на отнемане в полза на държавата, независимо от наказателната отговорност. Допустимо е да се отнеме по ЗОПДИППД (отм.), в случаите, когато отнемането не може да се реализира по НК, защото имуществото не е в патримониума на дееца (хипотезите на чл. 5-8 ЗОПДИППД(отм.), а също и винаги, когато престъпното деяние се установява от гражданския съд (чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД(отм.).
Посочено е, че косвена е връзката между престъпно деяние и конкретното имуществено право, когато придобиването му е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия, напр. с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки, както и че дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Съдът е постановил своето решение именно като е счел, че неустановяването на законен източник за придобиване на имущество, не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава К. от тежестта да я установи по несъмнен начин.
На основание чл.78, ал.2 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответниците направените по делото разцноски в размер на 1000 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 19.03.2014г. по гр.д.№10/2014г. на АС Велико Търново
ОСЪЖДА К. /К./ да заплати общо на С. А. Д. и В. М. Д. сумата 1000 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: