О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1421
гр.София, 11.12.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N5522 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.04.2014г. по гр.д.№13215 / 2013г., с което ГС София е уважил искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно уволнението на С. Л., извършено със Заповед №4373/12.06.2012г., основание чл.71, ал.1 КТ, възстановил го е на заеманата преди уволнението работа ”старши инженер”, сектор „ IP планиране и поддръжка” и му е присъдил обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение.
Установено е по делото, че между страните на 04.03.1997г. е бил сключен трудов договор със срок три месеца, считано от 04.03.1997г. С допълнително споразумение към този трудов договор от 30.08.2011г. на основание чл.67, ал.1,т.1, вр. с чл.70, ал.1 КТ трудовия договор е изменен считано от 01.09.2011г. относно наименованието на заеманата длъжност, размера на трудовото възнаграждение и срока на договора-такъв за изпитване от 6 м. С ново допълнително споразумение от 05.04.2012г. трудовият договор е изменен относно наименованието и длъжността и отново е посочен срок за изпитване от 6м.
Съдът е приел, че срочен договор със срок за изпитване може да се сключи при спазване чл.68, ал.3 и 4 КТ, а в случая допълнителните споразумения от 30.08.2011г. и 05.04.2012г. са сключени в нарушение на чл.68, ал.4 КТ и при това положение прекратяване на основание чл.71, ал.1 КТ е незаконно. Съдът е счел за основателни и исковете по чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК- съдържащо се в касационната жалба, жалбоподателят работодател поддържа, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора: подлежат ли на съдебен контрол причините за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ. Поддържа, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не посочва конкретна съдебна практика.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения за разглеждане въпрос от жалбоподателят. В практиката на ВКС, изразена в решение от 24.01.2012г. по гр.д.№1783/2010г. ІVг.о. на ВКС и решение от 11.01.2011г. по гр.д.№228/2010г. на ВКС- ІІІ г.о., е прието, че няма пречка да се сключи договор за изпитване с такъв работник или служител, който вече е работил при същия работодател по окончателен трудов договор, ако договорът се сключва за нова трудова функция, т.е. за друга длъжност, при която се изпълнява различна по характер трудова функция, такава, каквато до този момент работникът или служителя не е изпълнявал. Не е допустимо срокът на договора за изпитване да бъде продължен чрез подписване на допълнителни споразумения. В практиката се приеме, че е задължение на работодателя да докаже законността на прекратяване на трудовото правоотношение, включително и наличието на соченото в заповедта основание. Не подлежи на съдебен контрол само преценката на работодателя за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, но не по тези причини съдът е счел уволнението за незокнонно.В съответствие с трайната съдебна практика въззивният съд е приел, че в случая не е налице новата трудова функция, поради което не е налице валидно сключен нов трудов договор със срок за изпитване, след изтичане на който за работодателя да не съществува задължение да предлага на работника да продължи да изпълнява трудова функция по предходния окончателен договор, тъй като той не запазва действието си. Практиката на съдилищата не е противоречива и не се налага промяна в установената такава.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.04.2014г. по гр.д.№13215 / 2013г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: