О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр.София, 05.02.2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N350 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.10.2015г. по гр.д.№ 1421 / 2015г., с което ОС Пловдив e отхвърлил частично искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателката Т. И. И., чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиви и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответника Н. А. К., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение, въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение частично, е оотхвърлил предявеният от Т. И. в качеството ? на майка и законен представител на Т. Н. иск за осъждането на Н. К., на осн.чл.59, ал.1 ЗЗД да възстанови по сметка при [фирма] сумата за разликата над 182,58 лв. до сумата 7 460,54 лева, представляваща левовата равностойност на сумата, с която ответника неоснователно се е обогатил, като я е използвал в свой интерес, а не в интерес на малолетното дете, ведно със законна лихва върху главницата от 7 460,54 лева, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Прието е по делото, че страните са се договорили, че ще бъде добре за детето да се направи и обзаведе детска стая в жилището на неговите родители със средства от спестовния влог на детето, поради което майката дала съгласието си за това при изготявяне на становището на Дирекция „Социално подпомагане”-гр.К. по ч.гр.д.№735/2013 г. на РС Карлово и съдът е разрешил и е издал удостверение на ответника да изтегли сумата от 4806 евро.
Жалбоподателката-ищец в производството, е поддържала, че бащата не е използвал сумата за направа на обзавеждане на детска стая или за други нужди на детето, а за лични свои разходи, поради което счита, че ответникът се е обогатил неоснователно с тази сума, а малолетното дете е обедняло. Искът за неоснователно обогатяване е предявен за 4806 евро ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до съда.
Съдът, като е преценил показанията на свидетелите и констатициите в социалния доклад, е приел, че ремонтите на детската стая и сервизното помещение към нея са извършени от ответника в интерес на детето и че новите условия ще дадат възможност то да расте в една по-добра, по красива и по-хигиенична среда, която ще способствува за развитието му като личност.
От заключение на съдебно-счетоводна експертиза, приета по делото , е установено, че след изтегляне на сумата 4806 евро, бащата е внесъл по сметката на детето сумата от 50 евро, а стойността на закупените вещи и извършените СМР в детската стая са в размер на 5704,84 лв. и в санитарния възел – баня и тоалетна – 3414,50 лв. или общо 9119,34 лв. При тези данни съдът е счел, че сумата, с която бащата се е обогатил е 182,58 лв и искът е доказан за сумата от 182,58лв., която следва да бъде възстановена по сметката на детето ведно с законната лихва от подаване на исковата молба, а исковете до пълния предявен размер са неоснователни и ги е отхвърлил.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, в интерес на детето ли е да се прави ремонт в чужд имот и представлява ли доклад на социалните служби за закрила на детето, представен по делото, доказателство за отразените в него факти. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1-3 гпк за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 07.03.2012г. по гр.д.№70/2011г., І г.о. на ВКС, в което е прието, че при постановяване на решението съдът следва да обсъди приложените доказателства и становищата и възраженията на страните, като съдът ги прецени по вътрешно убеждение , което е в съответствие с изискването на чл.12 ГПК и решение от 29.03.2012г. по гр.д.№241/2011г. , І г.о. на ВКС, в което е прието, че въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните.
Настоящият състав намира , че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, намирила израз и в постановено по реда на чл.290 ГПК решения, представени от самите жалбоподатели. В същата се приема, че при прецанка за основателност на предявения иск съдът следва да отчете значението на всички ангажирани по делото доказателства /писмени документи, свидетелски показания и обяснения на страните/, съобразно изискванията на чл.235 и сл.от ГПК. Посочва се, че въззивният съд и при действието на ГПК от 2007г. е съд по съществото на спора, което значи, че извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал и по вътрешно убеждение и според разпореденото в закона прави своите фактически и правни изводи, за да достигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт. Въззивният съд в съответствие с така посочената практика е достигнал до извод за частична неоснователност на предявените искове. Доколкото интересът на детето се преценява конкретно за всеки отделен случай, съобразно установените по делото обстоятелства, съдът е длъжен да вземе решението си след като подложи на анализ всички факти и извърши задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация. Както се посочва и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.12.2015г., по гр.д.№ 3212/ 2015г., на ІІІ г. о. на ВКС следва да се има пред вид, че интересът на детето е самостоятелен и не следва да се предопределя от възможностите за реализация на правата, с които разполагат родителите.
В практиката си , изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения от 08.12.2015г., по гр.д. № 3067/2015г., ІV г.о. и от 24.06.2015г.по гр. дело № 6509/2014г., ІІІ г.о., ВКС приема, че с оглед приложението на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето вземането на становище на Дирекция „Социално подпомагане” в административни и съдебни процедури е гаранция за защита на публичния интерес при осъществяване на държавната политика за закрила на децата; че съгласно уредената в закона процедура, дирекция „Социално подпомагане“ следва да изпрати представител, който да изрази становище по делото, а при невъзможност да предостави доклад. Посочва се, че въззивният съд е длъжен да прояви активност при събиране на доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, които следва да бъдат подложени на решаваща преценка с оглед интереса на детето в спора между родителите , като служебно прецени и съответното доказателствено средство. Приема се също така, че изготвените от специализираните държавни органи по Закона за закрила на детето становища и доклади са важно средство за попълване на делото с информация , необходима на съда при отчитане интересите на детето. В конкретиня случай въззивният съд, съобразявайки се с така установената практика, е преценил доклада на социалните служби като доказателствено средство съдържащо информация относима към преценката за „интереса на детето”.
Тази практика не е неправилна и не се налага да бъде коригирана като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалба следва да се присъждят 300 лева разноски пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.10.2015г. по гр.д.№ 1421 / 2015г., с което ОС Пловдив e отхвърлил частично искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т. И. И. да заплати на Н. А. К. сумата 300 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: