5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
София, 18.04.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №5002 / 2016г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 12.05.2016г. по гр.д.№101/2016г. на ОС София, с което уважен иск с правно основание чл.30 ЗЗД.
Жалбоподателят С. Ц. Ц., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на процесуални и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.Моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът М. В. Ц., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е унощожил, на основание чл.30 вр. чл.27 ЗЗД, договор от 18.10.2013г. за покупко-продажба на ? идеална част от недвижим имот- апартамент № 24 с местонахождение в [населено място], , в жилищна сграда- /адрес/, състоящ се от две стаи, кухня със столова и сервизни помещения, със застроена площ от 73.51 кв.м., при съседи: стълбище, ап. /№/- държавен, от две страни- двор, както и прилежащото му избено помещение № 9 със светла площ от 10.17 кв.м. при съседи: коридор, коридор и двор, както и 3.65 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо държавна земя в УПИ I, кв.8 по плана на [населено място],сключен между М. В. и С. Ц. с нотариален акт /№/, том II, рег. /№/, дело /№/г. на нотариус Т. Р.,/ №/ по регистъра на НК.
Установено е по делото, че сключеният между страните на 09.12.2000г. брак е прекратен с влязло в сила решение от 14.01.2013г. по гр.д.№353/2012г. на ОС София, като упражняването на родителските права по отношение на детето Е., родено на 14.03.2002г. е предоставено на майката.
От приетия като доказателство по делото нот.акт /№/ е установено , че С. Ц. е закупил по време на брака с ответницата по жалба процесния недвижим имот от А. и Н. Ц. и върху него през 2005, 2006г и2007 и. са учредени последователно три ипотеки, като първите две по-късно били заличени.
Установено и също така, че с процесната сделка през 2013г. М. В. е продала на С. Ц. своята 1/2идеална част от процесния апалтамент за сумата 5300 лева.
Съдът, след анализна гласните доказателства, е приел, че жалбоподателят е отправил заплаха до ответницата, че ако не му продаде своята припадаща се част от собствеността върху процесния апартамент, той ще продължи да отправя към нея обиди и цинични реплики, било то лично или чрез електронни съобщения, по отношение, ще въздейства негативно върху психиката на детето, ще продължи да подава множество неоснователни жалби в полицията, чиито брой далеч надхвърля нормалното осъществяване на законово предоставени му права, ще следи ответницата и детето им посредством детективски агенции и заснемането им без тяхно знание, с което безспорно се навлиза дълбоко в личната сфера на индивида и се нарушават основните му човешки права. Съдът е счел, че всички тези обстоятелства сочат, че поведениято на жалбоподателя далеч надхвърлят рамките на обикновен конфликт и представляват агресивно поведение спрямо ответницата и детето- Е..
С оглед на всичко изложено съдът е счел, че следва да уважи изцяло предявеният иск.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значиние за спора: може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства, без да изложи съображения защо кредитера едни , а други не, както и следва ли да бъде унищожена сделка, за която е установено, че „заплашването” не е единствения мотив за сключването й. Сочи наличие на основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на ТР№1/2013г. ОСГТК на ВКС за правомощията на въззивния съд, на П.№7/1965г. по накои въпроси на второинстанционното производство, множество решения на състави на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК, в които се приема, че въззивният съд следва да обсъди всички доказателста, да посочи на кои свидетелски показания дава вяра, да изложи собствени мотиви, както и такива по приложението на чл.30 ЗЗД. Представя и определения на ВКС постановени по реда на чл.288 ГПК, които не следва да се вземат предвид при преценката за допустимост на касационното обжалване.
Настоящият състав намира , че на въпроса може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства, без да изложи съображения защо кредитера едни , а други не съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, включително и с цитираната такава от жалбоподателя. По този въпрос практиката е уеднаквена от Върховния касационен съд и с постановени по реда на чл.290 ГПК решения № 24/ 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744/ 2008/ г., І г.о., № 217/ 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/ 2010 г., ІV г.о., № 228/ 01.10.2014 г. по гр.д.№ 1060/ 2014 г, І г.о. и др.. Съгласно даденото в тях тълкуване на процесуалния закон, въззивният съд е такъв по съществото на спора и не може да действа като контролно-отменителна инстанция. Този извод е направен и в Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/ 2013 г., ОСГТК,като се посочва, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Поради това и въззивната инстанция, както първата, трябва да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В мотивите на решението й трябва да бъде посочено кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи във връзка с достоверността на тези доказателства, на тези доводи трябва да бъде даден обоснован отговор. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, когато е приет за основателен довод на въззивника-ищец за неправилност на първоинстанционното решение, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна. За да уважи предявения иск въззивният съд в конкретния случай, при спазване на трайната практика, е направил собствен анализ на всички събрани по делото доказателства и е изложил собствени мотиви по спора.
Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване и по въпроса следва ли да бъде унищожена сделка, за която е установено, че „заплашването” не е единствения мотив за сключването й. И този въпрос е намерил своето разрешение в въззивното решение при спазване на константната практика на ВКС. В същата се приема, че за да е налице заплашване по смисъла на чл.30 ЗЗД, водещо до унищожаемост на договора, е необходимо да е осъществено въздействие върху психиката на едната страна. Посочва се, че страната следва да е била принудена от другата страна, или от трето лице да сключи договора, чрез използване на средства за психическа принуда, водещи до изявяване на воля по договора, изтръгната по непозволен начин – чрез създаване на страхови представи, имащи за предмет живота, здравето, честта или имуществените интереси на страната по сделката. При произнасяне по това основание за унищожаемост, е необходимо да се изясни дали няма данни за обективно наличие на обстоятелства, които сами по себе си могат да предизвикат страхови представи у една от страните по договора, какви в случая не са установени. В този смисъл е константната практика на ВКС, както и становищата в доктрината.
В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 10.08.2015г. по гр.д.№5252/2014г. на ІV г.о. на ВКС се приема, че невярната представа относно други обстоятелства и по-специално, че едната или двете страни ще направят или няма да направят нещо след сключването на сделката или че отношенията между тях ще се запазят такива, каквито са били преди сключването на сделката, не я опорочават.
Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото от него основание.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответницата направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1370 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.05.2016г. по гр.д.№101/2016г. на ОС София.
ОСЪЖДА С. Ц. Ц. да заплати М. В. Ц. сумата 1370 лева разноски пред вкс.,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: