О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
гр.София, 22.05.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2097описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 17.12.2014г. по гр.д.№ 454/2014г., с което ОС Габрово е отхвърлил иск, предявен по реда на чл.439 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК..
Жалбоподателят- Ж.”М.” , чрез процесуалния си представител, поддържат, че с обжалваното решение, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът П. Л. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил изцяло предявения от Ж.”М.”, [населено място], срещу П. Л. иск по чл.439, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че Ж.”М.” не дължи на П. Л. сумата от 11 033,36 лв., от които 6546 лв. – средства внесени от него в Ж.”М.”, ведно със законната лихва върху сумата от 04.05.2005г., сумата 4223,36 лв. –обезщетение по чл.86 ЗЗД за периода 05.08.2000 г. – 04.05.2005 г. и разноски в размер на 264 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист № 349 от 10.06.2009 г. на Плевенски окръжен съд по гр.д.№ 45/05 г. по описа на същия съд.
По делото е установено, че ответникът П. Л. е образувал изп.дело №20134430420196 на 22.07.2013г. срещу жалбоподателя за сумата 6547 лева, ведно с лихва от 04.05.2005г. и сумата 4 223,36 лева лихви за забава до 04.05.2005г., присъдени с влязло в сила на 25.07.2008г. решение по гр.д.№45/2005г. на ОС Плевен, изпълнителният лист по него е издаден на 10.06.2009г., а молбата за образуване на изп.дело е от 22.07.2013г.
При тези данни жалбоподателят-длъжник по изпълнителното дело и ищец в настоящето производство, е поискал съдт да признае за установено, че не дължи присъдените суми, тъй като вземането на взискателя е погасено по давност.
За да отхвърли исковете съдът е приел, че погасителната давност е сложен юридически факт, състоящ се от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време. Изложени са съображения, за това, че началото на давностния срок е денят, от който вземането е станало изискуемо съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД и давностният срок за изпълнението по процесния изпълнителен лист е започнал да тече от дата 25.08.2008 г., когато е влязло в сила решението. Посочено е, че с оглед разпоредбата на чл.115, б.”ж” ЗЗД, докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече, като касационното обжалване е част от съдебния процес. Посочено е, че чл.404, т.1, пр.2 ГПК дава право на взискателя да се снабди с изпълнителен лист и изпълнителното основание е осъдителното решение на въззивната инстанция, но до приключване на спора с влязло в сила решение давност по този изпълнителен лист не тече. Прието е, че давността се прекъсвала само с молбата за образуване на изпълнително дело и докато трае изпълнителният процес, не тече.
Прието е, че сумата от 4223,36 лв., представляваща обезщетение за забава на главницата, е присъдена на основание чл.86 от ЗЗД и вземането за нея не е погасено с кратката давност, тъй като след присъждането й същата има характер на обезщетение и затова то е дължимо и не е погасено по давност. Изложени са съображения за това, че действието на влязлото в сила съдебно решение с оглед погасителната давност се състои в това, че то превръща специалната погасителна давност в обща, петгодишна погасителна давност за установените с него вземания, включително и обезщетението по чл.86 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора, а именно: след като чл.404, т.1 ГПК прави изискуема вземането от едно осъдително решение и носителят на това вземане не е реализирал правата си в срока по чл.110 ЗЗД , при наличие на висящ процес пред ВКС, спира ли да тече давността и приложима ли е хипотезата на чл.115, б.”ж” ЗЗД. Поддържа че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Представя рашение от 06.02.2006г. по т.д.№271/2005г., на І т.о. на ВКС в което е прието, че проведено обезпечително производство не е от кръга на предвидените правни действия в чл.116 ЗЗД, решение от 16.01.2007г. по т.д.№ 605/2006г., ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че при отрицателния установителен иск ищецът следва да докаже възраженията си срещу вземането, каквото е и това за изтекла давност и решение от 12.12.2008г. по гр.д.№4850/2007г., ІІ г.о. на ВКС, в което еприето, че съгласно чл.114 ЗЗД давност тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. на ВКС намира, че по поставения от жалбоподателя въпрос не са налице сочените от него основания за допускане на касационно обжалване. Съдът е дал разрешение на същия в съответствие с практиката на ВКС, изразена както в ППВС №3/1980г., така и в постановени по реда на чл.290 ГПК – решение № 401 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 895/2010 г., I г. о., ГК и решение № 22 от 14.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 428/2009 г., I т. о., ТК. Съобразно същата всяко предприето от взискателя действие за принудително изпълнение, прекъсва давността на основание чл. 116 б. ”в” ЗЗД, и докато трае изпълнителният процес относно вземането, който също е съдебен процес, част от гражданския процес, давност не тече на основание чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД. Приема се, че докато трае процесът давността е спряла да тече съгласно чл.115, б”ж” ЗЗД, след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска давността продължава да тече, като спирането се заличава с обратна сила, както и че от прекъсването на давността почва да тече нова давност, а ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години – чл.117, ал.2 ЗЗД. Посочва се, че погасителната давност се прекъсва с предявяването на иск от кредитора и давност не тече докато е висящ съдебният процес относно вземането, каквато част от същия е и касационното производство.
Така установената практика не се налага да бъде променяна поради промяна в обществените отношения, предмет на регулацията, поради което не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На ответника по жалба не следва да бъдат присъждани разноски пред ВКС, тъй като не са представени доказателства за направени такива.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.12.2014г. по гр.д.№ 454/2014г. на ОС Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: