О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
гр.София, 20.05.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №2003/ 2015г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.01.2015г. по гр.д.№2694/2014г., с което АС София е отхвърлил иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
Жалбоподателят – Р. Г. Й.,, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът- [фирма], в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд с обжалваното решение, като е отменил първоинстанционното решение ,е отхвърлил като неоснователен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от Р. Й. против [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на клеветнически твърдения в статията „Схеми за обогатяване по върховете на пожарната” /поместена в бр. 56 от 22.03.2006 г. на в-к „Пари”/.
Съдът е приел, че от фактическа страна се установява, че като издател на в-к „Пари” ответното търговско дружество е публикувало сигнал /писмо/, получено в редакцията на същия вестник и този сигнал /писмо/ е възпроизведен в процесната публикация на стр. 24 в бр. 56/22.03.2006 г. на печатното издание, като статията била подписана от журналистката В. Г. и според ищеца в нея били изнесени позорящи и неверни твърдения спрямо него, в качеството му на началник сектор „Човешки ресурси” в ДНС „ПАБ” – МВР.
Съдът е счел, че правната квалификация на предявения иск е по чл. 49 ЗЗД, като по делото са събрани данни, че авторката на процесната статия В. Г. била в трудовоправни отношения с ответника видно и от приложено копие от трудов договор № 24 от 11.08.2005 г., като трудовото правоотношение е прекратено през м. януари 2009 г. видно от Заповед № 5/15.01.2009 г., приложена в първоинстанционното дело.
Прието е за установено, че ищецът-жалбоподател в настоящето производство, е депозирал тъжба в Софийски районен съд за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 147 НК против лицата И. И. и В. Г., за това че първият е подал сигнал в администрацията на президента, съдържащ клеветнически твърдения спрямо Й., а журналиската Г. написала статия със заглавие „Схеми за обогатяване по върховете на пожарната” /поместена в бр. 56 от 22.03.2006 г. на в-к „Пари”/, в която се преповтаряли клеветническите твърдения от сигнала . По тъжбата е образувано нчхд № 11042/2006 г. на СРС. Установено е, че с присъда от 20.12.207г. по нчхд № 11042/2006г. на РС София и двамата подсъдими са признати за невиновни, като е отхвърле като неоснователен и предявения граждански иск срещу Г. за сумата 10000 лева, претърпени неимуществени вреди от престъплението. Присъдата е била потвърдена с решение от 06.01.2009 г. по внчхд № 456/2008 г. на ГС София и е влязла в законна сила. Установено е също така, че в диспозитива на присъдата изрично е посочено, че В. Г. се признава за невиновна в това със статия със заглавие Схеми за обогатяване по върховете на пожарната” /поместена в бр. 56 от 22.03.2006 г. на в-к „Пари”/ да е разгласила позорни обстоятелства за Р. Й., а именно че „не отговарял на изискванията за началник”, ”че са му възлагани лични пътувания в чужбина без служебна необходимост” и че се е снабдил с „не един и два лични автомобили от Г. в резултат на пътуванията”.
Съдът е изложел съображения за това че, според чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Прието е, че в случая Р. Й. сочи едни и същи юридически факти относно увреждащото събитие, както в тъжбата си до РС София, така и в исковата молба по чл. 49 ЗЗД до ГС София, а именно – разгласяване на клеветнически и позорящи твърдения в статията „Схеми за обогатяване по върховете на пожарната” /поместена в бр. 56 от 22.03.2006 г. на в-к „Пари”/ и с автор В. Г., а наказателният съд е възприел, че с написаната статия В. Г. не е извършила престъплението „клевета” и е призната за невиновна. Съдът е счел, че тази влязла в сила присъда следва да се вземе предвид от гражданския съд в пределите на чл. 300 ГПК. Изложени са съображения за това, че тговорността на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД е обективна и безвиновна, но в процеса следва да се докаже противоправното поведение и елементите на непозволеното увреждане от извършилото деликта лице, т.е. от работника или служителя, комуто е възложена работата, а в случая извършеното от журналискатас написването и публикуването на статията „Схеми за обогатяване по върховете на пожарната” /поместена в бр. 56 от 22.03.2006 г. на в-к „Пари”/ не представлява противоправно поведение, поради което липсва поне един от елементите на фактическия състав на деликтната отговорност, които елементи следва да са налице кумулативно, за да се носи тази отговорност и искът следва да се отхвърли като неоснователен.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението са дадани отговори на правни въпроси от значение за спора: обвързан ли е гражданския съд от оправдателния акт на наказателния съд по смисъла на чл.300 ГПК по отношения на обстоятелства, които не са елемент от фактическия състав на престъплението и в кои случаи присъдата обвързва гражданския съд, трябва ли мотивите към съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, преценка на всички доказателства и ясни мотиви, защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни, длъжен ли е съдът да допусне поисканите във въззивната жалба свидетели, ако разпитаните такива пред първоинстанционния съд не са установили обстоятелствата, за които са посочени / поискани са при довеждане за обстоятелства, за които първоинстанционния съд от поискани четирима е допуснал двама – за установяване на понесените вреди от публикацията/, влиза ли в преценката за добросъвестно и съобразно с добрата журналистическа практика проверката от страна на журналиста за истинността на изнесени в средствата за масова информация обстоятелства и противоправо ли е по смисъла на чл.45 ЗЗД нарушаването на Етичния кодекс на българските медии и в обществен интерес ли е публикуването на сигнали за нечие укоримо поведение. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Представя Етичен кодекс на българските медии- копие, позовава се на ТР№6/2012г. ОСГ ТК на ВКС за разноските, представя множество решения на състави на ВКС за значението на присъдата в гражданския процес, както и определения по чл.288 ГПК и решения на състави на въззивни съдилища, без отбелязване да са влезли в сила, които не следва да се съобразяват при преценка за допустимост на касационното обжалване, представя извадка от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, представя решения на състави на ВКС относими към преценката за носене отговорност от печатните издания по реда на чл.49 ЗЗД, представя решения на състави на ВКС, в които е прието, че съдът в мотивите си е длъжен да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, позовава се на П№7/1965 г. на ПВС по някои въпроси на второинстанционното производство, позовава се на П2/1977г. на ПВС по някои въпроси на отмяната, представя решение от 15.07.1998г. по гр.д.№178/1997г. на 5 чл.състав на ВС, в което се приема, че издателят на печатно издание отговаря за неимуществени вреди, причинени от авторите на статии, но неговата отговорност е в качеството му на работодател, доколкото е налице деликтна отговорност от страна на авторите на публикациите, позовава се и на ТР№1/2013г. ОСГ ТК на ВКС за въззивното производство. Прилага и копие от „Подбрани съчинения” на Т. К., касаеща теоретични разработки по въпроси на гражданската отговорност.
Върховният касационен съд състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените от него основания. В съответствие с практиката на ВКС е даден отговор и на въпросите относими към предпоставките за възникване отговорност на възложителя на една работа, както и задължителността на присъдата по отношение на гражданския съд. Отговор на тези въпроси е даден в трайната практика на ВКС – постановленията № 7/58 г., 7/59 г., 4/61 г. и 17/63 г. Пленумът на Върховния съд изясни редица въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане, включително и по някои въпроси във връзка с отговорността по чл.49 ЗЗД и Постановление № 9 от 28.XІІ.1966 г., Пленум на ВС. В същата се приема, че отговорността по чл.49 ЗЗД по своята правна същност е различна от договорната и деликтната отговорност и е такава за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. Приема се, че границите на отговорността по чл.49 ЗЗД се определят от степента на вината на лицето, което е било натоварено да извърши определена работа, като присъдата на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна и за гражданския съд, който разглежда иска по чл.49 ЗЗД за обезщетяване на вредите от същото деяние, тъй като отговорността по чл.49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата, като вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. И в представените от жалбоподателя решения на състави на ВКС се приема, че обвързващата сила на присъдата да предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд, както и че установените в мотивите към постановената от наказателния съд присъда факти, които са извън посочените в чл.300 ГПК, не са задължителни за гражданския съд. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че могат да се поискат нови гласни доказателства пред въззивния съд, но само когато те своевременно са поискани пред първата инстанция и не са били допуснати до разпит, но когато установяват неизяснени по делото факти. В съответствие с практиката на ВКС съдът в мотивите си е обсъдил всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните. Преценката на доказателствата, въз основа на които последният е изградил вътрешното си убеждение за това доказани ли са или не вреди от непозволено увреждане, може да доведе до опорочаване на фактическите му изводи, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Що се касае до въпросите за това влиза ли в преценката за добросъвестно и съобразно с добрата журналистическа практика проверката от страна на журналиста за истинността на изнесени в средствата за масова информация обстоятелства и противоправо ли е по смисъла на чл.45 ЗЗД нарушаването на Етичния кодекс на българските медии и в обществен интерес ли е публикуването на сигнали за нечие укоримо поведение, то същите не са от значение за правилното решение на настоящия спор. За да отхвърли иска въззивният съд , в съответствие с практиката на ВКС, е приел, че след като с присъда е установено, че не е налице деянието, от което жалбоподателят твърди, че търпи вреди, то не може да бъде ангажирана отговорността на възложителя на работата-в случая ответника по иска и по жалба. Съобразно даденото тълкуване в т.1 от ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Ето защо посочените по-горе въпроси не съставляват общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На ответника не следва да бъдат присъждани разноски за производството пред ВКС, тъй като не са представени доказателства за направени такива.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 22.01.2015г. по гр.д.№2694/2014г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: