О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1383
гр.София, 04.12.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5209 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.05.2014г. по гр.д.№159/2014г.,с което ОС Ловеч е уважил иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Жалбоподателят- М. Т. В., чрез процесуалния си представител подържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение, въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение частично, е осъдил М. Т. да заплати на И. И. обезщетение за ползване без правно основание през стопанската 2011/2012 г. на земеделски имоти в землището на [населено място] , за разликата над уважения размер от 2287,15 лева и до размера от 7 941,22 лева, с която сума М. Т. се е обогатил без основание, ведно със законната лихва върху нея, начиная от предявяване на иска- 08.11.2012 г. и до окончателното изплащане на задължението.
Прието е за установено, че И. К.- ищец в производството, се легитимира като собственик на земеделски земи в землището на [населено място] по силата на договори за покупко продажба извършени в период от 2007г. до 2011г. Установено е по делото, че част от тези земеделски земи, с обща площ от 540,046 дка се ползва от ответника въз основа на заповед по чл. 37в, ал.4 от ЗСПЗЗ на директора на О. д. „З.”, тъй като за тях няма сключени договори и не е подадена декларация от собственика им по чл.37б от ЗСПЗЗ. Съгласно чл.37в,ал.7 от ЗСПЗЗ ползувателят на такива земи е задължен да внесе по банкова сметка на общината, но за чужди средства сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището в срок до 10 септември, като сумите са депозитни и се изплащат от общината на правоимащите лица въз основа на заповедта на директора на О. д. „З.” по ал.4 в тригодишен срок.
От приложена по делото заповед № РД-12-114/29.11.2011 г. на Директора на О. д. „З.” [населено място], се установява, че е одобрено служебно разпределение на масивите за ползване по смисъла на чл.37в, ал.3, .1 от ЗСПЗЗ за землището на [населено място], според която общата площ на разпределените за ползване масиви на жалбоподателя е 2572,120 дка, разпределени в масиви , , част от , , , , , и част от Прието е, въз ознова и на заключение на съдебно – икономическа експертиза, че общият размер на обезщетението за процесните земеделски земи с площ от 540,046 дка за стопанската 2011/2012 г., определен на базата на средните пазарни рентни цени за региона на [населено място] /според заповед № РД-12-09/15.01.2013 г. на Обл.д. „З.- Л.- 16 лева на декар/ , е 8640,74 лева, но съдът е намалил размера на присъдената сума със сумата от 699,48 лева, която ответникът е заплатил за т.нар.”бели петна” по депозитната сметка в общината. Съдът е приел, че общият размер на обезщетението, което ответникът дължи на ищеца затова, че е ползвал процесните земеделски земи, е 7 941,22 лева , която трябва да върне на ищеца, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението съдът дал отговор на правен въпрос от значение за спора: за възможността да се предяви иск по чл.59 ЗЗД когато ищецът може да се защити и с друг иск- да претендира изпълнение на договорно основание. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Позовава се на ПВС1/1979г. по чл.59 ЗЗД
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допускано касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос. На същият въззивният съд е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в посоченото от него постановление, в което се приема, че може да се претендира обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД във всички случаи, когато обеднелия не може да ползва нито някой от исковете по чл.55 от ЗЗД,нито друг иск. Тази практика е споделена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 04.07.2011г. по гр.д.№856/2010г.,І т.о. на ВКС, в което е прието, че искът по чл.59 ЗЗД е допустим, когато няма друг договорен или деликтен иск, с помощта на който да се осъществи изравняването, поради което той е е субсидиарен. Въззивният съд е приел, че претенцията по отношение на обезщетение за полуваните от жалбоподателя земи не се основава на сключени между страните договор/ самия той не поддържа такова становище в отговора на исковата молба/, поради което в съответствие с практиката на ВКС е разгледал иска с правно чл.59 ЗЗД,
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 21.05.2014г. по гр.д.№159/2014г. на ОС Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: