О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1303
София 18.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4776 по описа за 2015год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Окръжна прокуратура – Варна срещу решение № 455 от 13.03.15г.по в.гр.дело № 493/15г.на Варненския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 6106 от 17.12.14г.по гр.дело № 7925/14г.на Варненския районен съд в частта ,с която на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на С. Б. Н. сумата 6 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.311 ал.1 НК,ведно със законната лихва,считано от 27.01.14г.до окончателното изплащане.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд е нарушил принципа за справедливост,визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди в противоречие със задължителната практика на ВКС.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата С. Н. моли да не се допуска касационно обжалване.
Постъпила е и насрещна касационна жалба от ищеца С. Н.,с която обжалва въззивното решение в частта,с която е отхвърлен искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер.В изложението е поставен въпроса за начина на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени вследствие на незаконосъобразното обвинение и как се прилага критерия справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД,като разрешаван противоречиво от съдилищата.Приложена е съдебна практика.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,а именно:На 6.08.13г.срещу ищеца С. Н. и С. Й. е започнато досъдебно производство № 234/13гпо описа на ОД на МВР –Варна за това,че на 6.08.13г.в [населено място],ЖК”В.”,в магазин за продажба на алкохол и цигари,стопанисван от Е.”В.-,в съучастие,като съизвършители помежду си,в качеството на длъжностни лица – инспектори по приходите в ТД на НАП-Варна,в кръга на службата си са съставили неистински официални документи – протоколи за извършени проверки на Е.”В. -75”Варна,с които удостоверили неверни обстоятелства,с цел да бъдат използвани като доказателства за тези обстоятелства – престъпление по чл.311 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 НК.Със заповед за задържане на лице № 862/6.08.13г.ищецът е задържан на основание чл.63 ал.1 т.1 ЗМВР.С постановление на прокурор при ВРП от 7.08.13г.е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.311 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 НК,като му е наложена мярка за неотклонение „подписка”.С влязло в сила на 27.01.14г.постановление № 11240/13г.от 9.01.14г.на прокурор при ВРП е прекратено наказателното производство поради малозначителност на извършеното деяние.
Със заповед № ЗЦУ-843/19.08.13г.на изп.директор на НАП ищецът временно е отстранен от служба на основание чл.100 ал.2 от Закона за държавния служител,която впоследствие е отменена на 24.03.14г.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид личността на ищеца – образован,с добро обществено и социално положение – инспектор в НАП,с безупречна служебна репутация,семеен,с дете,на възраст да разбира случващото се с неговия родител; настъпилите в резултат на наказателното преследване отрицателни последици за него в емоционален,здравословен и професионален аспект,обществения и медиен отзвук на случилото се,и е счел,че сумата от 6 000 лв справедливо репарира вредите.
Настоящият съдебен състав счита,че в разглеждания случай поставеният от касатора Окръжна прокуратура – Варна въпрос за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост е от значение за изхода на спора и е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 42 от 22.02.13г.по гр.дело № 854/12г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 95 от 23.04.14г.по гр.дело № 5805/13г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 310 от 2.11.15г.по гр.дело № 410/15г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК и др., което обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Произнасяне по насрещната касационна жалба не се дължи във фазата до допустимост,а при разглеждане на делото по същество.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 455 от 13.03.15г., постановено по в. гр.дело № 493/15г.на Варненския окръжен съд в частта,с която е уважен искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за сумата 6 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
Делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.