О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 22.01.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 6133 по описа за 2015 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК във връзка с чл.248 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 4981 от 16.01.15г.,подадена от Р. Г. Г. и К. Е. А. чрез адв.Е. Ф. срещу решение № 18976 от 10.12.14г.по гр.дело № 8372/14г.на Софийски градски съд в частта,с характер на определение,с което е отменено определение от 11.11.13г.по гр.дело № 33843/11г.на СРС,38 състав в частта,с която е допълнено първоинстанционното решение,и е осъден Ф. И. Д. да заплати на Р. Г. Г. сума над 200 лв до пълния претендиран размер от 400 лв – разноски,а на адв.Е. Ф. сумата 150 лв разноски на основание чл.38 ал.1 т.3 ЗА и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлена молбата по чл.248 ГПК за присъждане в полза на Р. Г. на сума над размера от 200 лв и на адв.Е. Ф. сумата 150 лв.
В изложението се сочи,че въпросът за правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК е разрешен в противоречие със задължителната практика – ТР № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС,а отговорът на въпроса:длъжен ли е адвокатът,осъществяващ безплатна правна помощ на близък в хипотезата на чл.38 ал.1 т.3 ЗА да представи доказателства,които да установяват близостта му с лицето,като предпоставка за уважаване на искането на адвоката за присъждане на адвокатско възнаграждение,е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото ,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса,срещу подлежащ на обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК съдебен акт.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че към представеното пред първа инстанция пълномощно от ответницата Р. Г. за адв.Ф.,няма приложен договор за правна защита с уговорен конкретен размер на дължимо възнаграждение.Изложени са съображения,че банково извлечение за плащане е представено само до размер на договорено възнаграждение от 200 лв,поради което е прието,че искането за неговото присъждане е основателно,а за разликата до пълния претендиран размер от 400 лв следва да се отхвърли.По отношение на пълномощното от ответника К. Е. за адв.Ф. съдът е приел,че в него липсва отразяване за осъществяване на безплатно процесуално представителство; няма твърдения,нито доказателства К. Е. да притежава някое от качествата на лицата,изброени в чл.38 ал.1 т.1-3 ЗА и затова не се дължи възнаграждение на адвоката за оказана безплатна защита.
Не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС по въпроса за правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК.Неоснователно жалбоподателите поддържат,че съдът се е произнесъл по правилността на определението на първоинстанционния съд досежно разноските и го е отменил частично на фактически и правни основания,нерелевирани от жалбоподателя Ф. Д.,тъй като последният е възразил изцяло относно дължимостта на разноските.В Тълкувателно решение № 6/12г.на ОСГТК на ВКС е прието,че само,когато е доказано извършването на разноски в производството,те могат да се присъдят по правилата на чл.78 ГПК.Ето защо,в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане,освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път.Тогава,както и в случаите,при които е уговорено такова заплащане,то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,удостоверяващи плащането.Когато възнаграждението е заплатено в брой,този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ,а самият договор да е приложен по делото.В този случай той има характер на разписка,с която се удостоверява,че страната не само е договорила,но и заплатила адвокатското възнаграждение.В разглеждания случай по делото са представените 2бр.пълномощни,с които Р. Г. и К. Е. са упълномощили адв.Ф. да ги представлява,без да са приложени договори за правна защита с уговорен конкретен размер на адвокатско възнаграждение и указан начин на плащане.При тази хипотеза въззивният съд не е следвало да присъжда и сумата от 200 лв въз основа на банково извлечение,но понеже няма подадена жалба от Ф. Д. не следва да се влошава положението на жалбоподателката Г..
По изложените съображения въпросът: длъжен ли е адвокатът,осъществяващ безплатна правна помощ на близък в хипотезата на чл.38 ал.1 т.3 ЗА да представи доказателства,които да установяват близостта му с лицето,като предпоставка за уважаване на искането на адвоката за присъждане на адвокатско възнаграждение,не е от значение за изхода на делото.Какъвто и отговор да бъде даден на този въпрос, той не би се отразил на резултата от производството при положение,че в пълномощното от К. Е. за адв.Ф. не посочено,че се осъществява безплатно процесуално представителство.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска частната касационна жалба до касационно обжалване.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 18976 от 10.12.14г.по гр.дело № 8372/14г.на Софийски градски съд в частта с характер на определение,с което е отменено определение от 11.11.13г.по гр.дело № 33843/11г.на СРС,38 състав в частта,с която е допълнено първоинстанционното решение,и е осъден Ф. И. Д. да заплати на Р. Г. Г. сума над 200 лв до пълния претендиран размер от 400 лв – разноски,а на адв.Е. Ф. сумата 150 лв разноски на основание чл.38 ал.1 т.3 ЗА и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлена молбата по чл.248 ГПК за присъждане в полза на Р. Г. на сума над размера от 200 лв и на адв.Е. Ф. сумата 150 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.