О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
София, 16.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІV г.о., в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 1029 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. Г. С. и Зоя С. С. чрез пълномощник адв.Ж. Ч. срещу определение № 343 от 9.12.13 г. по ч.гр.дело № 243/13 г. на Окръжен съд-Търговище, с което е потвърдено определение № 1426 от 14.10.13 г. по ч.гр.дело № 845/13 г. на Районен съд – Търговище. С него е оставена без разглеждане като недопустима подадената от жалбоподателите молба за спиране на изпълнението по изп.дело № 20137690400354 на ЧСИ А.З. на основание чл.524 ГПК и е прекратено производството.
В приложеното към жалбата изложение се сочи, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: разпоредбата на чл.435 ал.5 ГПК включва ли в понятието „решение” и други съдебни актове като определения или заповеди за изпълнение, издадени в заповедно производство.
В отговор ответникът по частната жалба [фирма] [населено място], общ.Т. счита, че е недопустима.
С определение № 406 от 7.07.14 г. състав на Първо г.о. на ВКС е отменил определение № 379 от 22.05.14 г. на настоящия състав, с което частната жалба е оставена без разглеждане и делото е върнато за произнасяне по същество.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. като прецени данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата на жалбоподателите /трети лица-владелци на имота/ за спиране на изпълнението по изп.дело № 20137690400354 на ЧСИ З. на основание чл.524 ГПК е недопустима, тъй като в случая няма постановено съдебно решение, а издадени актове в производство по чл.417 ГПК. Пътят за защита на третото лице е по реда на чл.435 ал.5 ГПК – чрез обжалване на незаконосъобразните действия на съдия-изпълнител, а ако е пропуснал срока за обжалване – може да предяви владелчески иск.
Настоящият състав, като разгледа изложението към частната касационна жалба счита, че в него не се съдържат основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно определение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика, или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящият случай не е такъв. По поставения от жалбоподателите въпрос има задължителна практика на ВКС, постановена в производство по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. В определение № 174 от 11.03.13 г. по ч.гр.дело № 1436/13 г. на ІІІ г.о. на ВКС е прието, че нормите на чл.523 ГПК и чл.524 ГПК дават възможност на всяко трето лице, което е придобило владение върху недвижим имот, предмет на въвода във владение, след завеждане на делото, да защити правата си по исков ред. Този ред на защита е предпоставен от наличието на приемство в процеса и от субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение с оглед разпоредбата чл.226 ГПК. Същият е неприложим, обаче, когато изпълнителното основание не може да се противопостави на третото лице. В този случай, последното може да се защити срещу евентуален въвод във владение по друг процесуален ред за проверка законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. Въводът във владение, осъществен въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е законосъобразен единствено и само, когато е насочен срещу надлежна страна – длъжник по заповедта, но не и срещу трето за заповедното производство лице, заварено в имота, предмет на въвода. Последното може да обжалва действията на съдебния изпълнител или да предяви владелчески иск, но не е процесуално легитимирано трето лице по смисъла на чл.523 ГПК.
Обжалваното определение е съобразено със задължителната практика, на която въззивният съд се е позовал в мотивите си.
С оглед горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 343 от 9.12.13 г., постановено по ч.гр.дело № 243/13 г. на Окръжен съд – Търговище.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.