О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София, 13.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1543 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби,подадени от Г. С. Г. чрез адв.Й. Й. и от Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 2096 от 30.10.15г.по в.гр.дело № 1699/15г.на Софийски апелативен съд.С него е отменено решение от 27.11.14г.по гр.дело № 17 476/13г.на СГС,ГО,2 състав в частта,с която е уважен искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над 12 000 лв до 26 000 лв и в отменената част е постановено друго,с което искът е отхвърлен за сумата 14 000 лв.
Касаторът Г. Г. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част с оплаквания,че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен.Като основание за допустимост на касационното обжалване сочи хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.
Касаторът Софийска апелативна прокуратура обжалва въззивното решение в осъдителната му част.Поддържа,че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване – правен въпрос,свързан с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД,разрешен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата.Прилага съдебна практика.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ – по отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.116 ал.1 т.3 пр.2 и т.7 вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 НК,като образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда,с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди.При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид,че предприетото наказателно преследване е за тежко умишлено престъпление,продължило около 2 години и 6 месеца ,по отношение на ищеца е била взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” за около 1 година 5 месеца,което се отразило неблагоприятно върху личността му и неговото емоционално и психическо състояние – бил притеснен,подтиснат и нервен.Съобразено е,че извън изложеното,не са доказани други вреди – няма данни за влошено здравословно състояние на ищеца,нито оставане без работа поради причина именно на задържането,тъй като и преди това е бил безработен.
В разглеждания случая поставените и от двамата жалбоподатели въпроси се отнасят до критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост.Настоящият съдебен състав приема,че въпросът за справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 ЗЗД,е от значение за изхода на спора и е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,приложена към касационната жалба на Софийска апелативна прокуратура – решение № 115 от 5.04.12г.на ВКС по гр.дело № 593/11г.на ІV г.о.;решение № 49 от 27.0411г.на ВКС по гр.дело № 697/10г.на ІІІ г.о.решение № 229 от 15.07.13г.по гр.дело № 1179/12г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК, което обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по касационната жалба на Софийска апелативна прокуратура.
При наличието на задължителна практика на ВКС,с която съдебната практика е уеднаквена,не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Не са налице сочените в касационната жалба на Г. Г. основания на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.По посочения от касатора въпрос има постановена задължителна съдебна практика,която приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.
По изложените съображения настоящият състав приема,че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част по жалбата на Софийска апелативна прокуратура.
С оглед допустимостта на жалбата на Софийска апелативна прокуратура по релевантния за спора въпрос жалбата на Г. Г. не следва да се допуска до касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2096 от 30.10.15г., постановено по в. гр.дело № 1699/15г.на Софийски апелативен съд в осъдителната му част по жалба на Софийска апелативна прокуратура.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване възивното решение в отхвърлителната му част по касационната жалба на Г. С. Г..
Делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.