О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
София, 12.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр..дело № 960 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. И. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Й. У. от САК срещу въззивното решение № 323 от 22.2.2016 г, постановено по гр.дело № 4453/15 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав, с което е обезсилено решение № 2442/14.4.2015 г по гр.дело № 2506/13 г на Софийски градски съд, Първо ГО, 2 състав, поради непроизнасяне по предявения иск и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго по същество на спора, с което първоинстанционното решение бъде потвърдено.
С обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд, тълкувайки нормата на чл.16 от сключения между страните предварителен договор за покупка на недвижим имот е стигнал до извода, че те не са уговорили задатък както е приел първоинстанционния съд, а неустойка.Изследвайки предпоставките за уважаване на иска по чл.93 ЗЗД, съдът се е произнесъл по непредявен иск, а не по иск с неправилно посочена правна квалификация.Поради това е обезсилил решението и е върнал делото за произнасяне по предявения иск с правно основание чл.92 ЗЗД.
В изложението по чл.284 ал.2 ГПК се сочи касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Формулиран е въпрос относно тълкуването на двустранен договор по смисъла на чл.20 ЗЗД, когато в него се съдържа неясна клауза.Представени са решения, постановени по реда на чл.290 за уеднаквяване на съдебната практика, а именно : решение № 64 от 10.9.2012 г на ВКС по т.д. № 193/11 г на Второ ТО на ТК, решение № 206 от 7.12.2010 г на ВКС по т.дело № 623/2009 г на Второ ТО, ТК, решение № 474/13.7.2010 г по гр.дело № 457/2009 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 775 от 16.2.2011 г на ВКС, Четвърто ГО по гр.дело 906/2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по така формулирания въпрос.Обжалването му следва да се допусне с оглед възможното противоречие на въззивното решение с така посочената практика.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № № 323 от 22.2.2016 г, постановено по гр.дело № 4453/15 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав.
ЗАДЪЛЖАВА касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 2080 лв по сметка на ВКС.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.