О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1190
София 27.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4195 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Т. Л. чрез адв.А. Р. срещу решение № 2702 от 23.04.15г.по в.гр.дело № 3093/15г.на Софийски градски съд в отхвърлителната му част.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК,като счита,че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,а именно: Право на какъв по размер допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден по чл.83 ал.1 т.3 ЗДАНС има държавния служител в агенцията,и съответно – какъв размер на парично обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение при липсата на издадена заповед на председателя на ДАНС по чл.3 ал.3 ППЗДАНС.
Ответникът по касационната жалба Д. счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че със заповед № ЧР-З-59 от 17.02.14г.на председателя на ДАНС е прекратено служебното правоотношение на държавен агент ІІ степен А. Л.,директор на ТД”Н. сигурност”С на Д., поради придобиване право на пенсия на основание чл.69 ал.3 СКО.Прието е,че по време на протичане на служебното му правоотношение от 1.01.08г.до 17.02.14г.в ДАНС по силата на чл.82 ал.5 ЗДАНС е работил при условия на ненормирано работно време,за което му се полага по право допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни – ал.6 т.1.Изложени са съображения,че при ненормираното работно време не е необходимо по закон установяване и изчисляване на действително положените часове извън нормалното работно време.Прието е още,че в отклонение от задълженията си по чл.3 ал.3 ППЗДАНС и чл.9 ал.3 от Инструкция № РД-595 от 27.04.09г.председателят на ДАНС не е издал изрична заповед за определяне на конкретния размер на допълнителния отпуск за длъжностите в Агенцията,поради което не може да се ползва от собственото си недобросъвестно поведение и да не компенсира служителите си с допълнителен платен годишен отпуск или съответно парично при прекратяване на служебните или трудови правоотношения.Ето защо въззивният съд е счел,че след като в чл.83 ал.6 ЗДАНС допълнителният платен годишен отпуск е регламентиран до 12 работни дни и при липса на конкретно определен за длъжността размер съобразно чл.3 ал.3 ППЗДАНС, на ищеца трябва да се присъди минималния размер на допълнителния платен годишен отпуск или 1 ден годишно,общо 6,129 дни,за които е присъдил обезщетение в размер на 1072.51 лв.
Настоящият състав намира,че касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Поставеният от касатора правен въпрос: Право на какъв по размер допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден по чл.83 ал.1 т.3 ЗДАНС има държавния служител в агенцията,и съответно – какъв размер на парично обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение при липсата на издадена заповед на председателя на ДАНС по чл.3 ал.3 ППЗДАНС ,е от значение за изхода на спора и за развитие на правото поради липса на задължителна практика.
По изложените съображения,Върховен касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.04.15г.на Софийски градски съд,постановено по гр.дело № 3093/15г.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о.за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.