ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 608
София, 07.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 107 по описа за 2015 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по две касационни жалби на 1/ [фирма]-в несъстоятелност, чрез процесуалния му представител адв.Р. Д. и на 2/синдика Р. С. Т., срещу решение № 410 от 20.10.2014 г, постановено по гр.дело № 587/14 г на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение [фирма] /в несъстоятелност/ и Р. С. Т. са осъдени солидарно да заплатят на К. М. М. от [населено място] сумата 4 551, 20 лв, представляваща обезщетение по чл.213 ал.2 от КТ за незаконно недопускане до работа в периода 1.4.13 г-22.7.13 г и 28.8.13 г-27.3.14 г, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 246, 34 лв за времето от 1.4.13 г-22.7.13 г и 28.9.13 г-27.3.14 г.
В касационните жалби се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.К. подържат, че между [фирма] /н/ и ищеца не е налице трудово правоотношение, поради което не може да бъде ангажирана отговорността им по реда на чл.213 ал.2 от ГПК за незаконно недопускане до работа.Дори трудово правоотношение да съществува не са налице елементите от фактическия състав на тази разпоредба, тъй като недопускането на М. до работа се дължи на обективни причини-невъзможност да престира труд, поради обстоятелството, че предприятието е обявено в несъстоятелност и не функционира.
Ответникът по касационните жалби К. М. М. оспорва същите по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ.подържа, че касационните жалби са неоснователни, поради което въззивното решение следва да бъда потвърдено.
Жалбите са подадени в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационните жалби са процесуално допустими.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното :
Предявените искове са с правно основание чл.213 ал.2 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът подържа, че в периода 6.6.12 г-22.7.13 г и от 28.9.13 г до 27.3.14 г работодателят [фирма] в несъстоятелност незаконно не го е допуснал до работа, поради което претендира обезщетение в размер на 10 108 лв и лихва за забава в размер на 1102 лв.
Ответникът е оспорил исковете с твърдения, че не е пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по исковете, тъй като няма качеството на работодател по отношение на ищеца.Трудовото правоотношение с М. е сключено с [фирма], а не с [фирма] в несъстоятелност.Отделно от това подържа, че дори да се приеме, че има качеството на работодател, то недопускането на ищеца до работа се дължи на обективни причини, тъй като дейността на дружеството е прекратена и ищеца не би могъл да изпълнява длъжността си
С решение № 504 от 10.7.2014 г постановено по гр.дело № 1486/14 г, Врачански районен съд, 3 състав е отхвърлил исковете като неоснователни.
Установено е по делото, че на 28.7.1999 г е сключен трудов договор между К. М. М. и [фирма] В. по силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността „организатор маркетинг и библиотекар в отдел „Маркетинг”.
С решение от 7.12.2004 г по т.д. № 290/2004 г Врачански окръжен съд е обявил неплатежоспособността на [фирма] [населено място] и е открито производство по несъстоятелност на дружеството.
С решение от 10.1.2007 г на основание чл.704 ал.1 от ТЗ съдът е утвърдил план за оздравяване на [фирма], който е бил приет на събранието на кредиторите, проведено на 30.9.2005 г и е прекратил производството по несъстоятелността на [фирма].Решението е влязло в сила на 19.2.2007 г.В оздравителния план е предвидена продажбата на търговското предприятие от длъжника на изпълнителя на оздравителния план [фирма] за сумата 85 742 908, 26 лв.
С решение от 4.5.2007 г по ф.д. № 283/2005 г на Врачански окръжен съд е обявен за сключен договора за прехвърляне на търговското предприятие на [фирма] на [фирма] [населено място], съгласно което [фирма] е универсален правоприемник на [фирма] и изпълнител на оздравителния план.
С допълнително споразумение, сключено на 4.5.2007 г по реда на чл.123 трудовото правоотношение на ищеца е преминало към новия работодател [фирма] В..
С решение от 6.6.2012 г постановено по т.д.№ 1484/12 г, Софийски апелативен съд, Търговско отделение е възобновил на основание чл.709 ал.1 от ТЗ производството по несъстоятелност срещу [фирма] В. и е обявил длъжника в несъстоятелност, като е прекратил дейността му, като е постановил започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.
Ищецът подържа, че по силата на горното решение е налице промяна на работодателя по смисъла на чл.123 т.6 от КТ, считано от 6.6.12 г, като [фирма] В. и неговия синдик незаконно не са го допуснали през исковия период да изпълнява трудовите си функции.
С обжалваното решение Врачански окръжен съд частично е отменил решението на първоинстанционния съд, като е осъдил [фирма] в несъстоятелност да заплатят солидарно на К. М. М. сумата 4551, 20 лв представляваща обезщетение по чл.213 ал.2 от КТ за периода 1.4.13 г до 22.7.13 г и от 28.8.13 г-27.3.14 г и сумата 246, 34 лв мораторна лихва за забава.В. съд е приел, че с решението от 6.6.2012 г, постановено по т.д.№ 1484/12 г, Софийски апелативен съд, Търговско отделение е установено неизпълнение на задълженията на [фирма] по оздравителния план и действието на последния е преустановено.Приел е, че съдбата на договора за продажба на търговското предприятие [фирма] на [фирма] следва съдбата на оздравителния план, т.е реституционния ефект настъпва по силата на съдебното решение, с което се възобновява производството по несъстоятелност.Това касае и трудовите правоотношения с работниците и служителите, които автоматично на основание чл.123 ал.1 т.6 от КТ преминават към предишния работодател [фирма].
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
Налице е посоченото от двамата касатори основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените материалноправни въпроси : приложима ли е разпоредбата на чл.123 ал.1 т.6 от КТ и възстановява ли се автоматично трудовото правоотношение с работодателя-прехвърлител на търговското предприятието, в случая когато е преустановено действието на оздравителния план, поради неизпълнение задълженията на приобретателя и договора за продажба на предприятието е прекратен.Представлява ли прекратяването на дейността на предприятието в следствие на обявеното производство по несъстоятелност обективна невъзможност за допускане на работниците и служителите за изпълнение на трудовите им функции.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 410 от 20.10.2014 г, постановено по гр.дело № 587/14 г на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение.
ЗАДЪЛЖАВА касаторите в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на по 95, 95 лв във връзка с разглеждане на касационната жалба по същество.
При неизпълнение в срок указанията на съда производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока за изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване или за прекратяване на производството по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.