3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 27.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4570 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Н. Т. чрез адв.Н. К. срещу решение № 1446 от 8.07.16г.,постановено по в.гр.дело № 2362/16г.на Софийския апелативен съд в частта,с която е отменено решение от 15.03.16г.,постановено по гр.дело № 17162/11г.на Софийски градски съд и е уважен искът с правно основание чл.49 ЗЗД, предявен от С. Д. Д., за сумата 20 000 лв, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от излъчването на 21.10.11г.на епизод 4,сезон 1,част 2 от предаването „Градски ченгета”по Нова телевизия,ведно със законната лихва,считано от 21.10.11г.до окончателното плащане.
Касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК – разрешени от въззивния съд правни въпроси,посочени в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Прилага съдебна практика.
В отговор ответникът по жалбата С. Д. счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба и изложението към касационната жалба намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено по делото противоправно виновно поведение на лицата от телевизионния екип,реализирал процесния епизод от предаването „Градски ченгета”,при и по повод изпълнение на възложена от ответното дружество работа,изразяващо се в нарушение на конституционното закрепено в чл.32 от Конституцията на РБ право на личен живот на ищеца,който е записан и филмиран без негово знание при ясно/без замъгляване/показване на неговия образ,накърняващи неговата чест,достойнство и добро име.Изложени са съображения,че са налице и останалите елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД- настъпили неимуществени вреди за ищеца и причинно-следствена връзка с противоправното поведение на лицата от телевизионния екип на ответника.От заключението на съдебно-психиатричната експертиза и от свидетелските показания е прието,че в резултат на излъченото по Нова телевизия процесно предаване на 21.10.11г.С. Д. е развил кратка депресивна реакция, продължила около месец,лекувана медикаментозно.Колеги и приятели му се обаждали, за да го питат участвал ли е в побой,както се разбирало от телевизионния материал,от тези обаждания разбрал,че е сниман в предаването с внушение,че е участвал в масово сбиване в Н.,което силно го е шокирало и стресирало , трябвало е да обяснява на всички ,че не той е побойникът,а е само свидетел,участвал в разтърваването на бащата и дъщерята.Към момента на процесния деликт ищецът е работил по трудов договор в [фирма] на длъжност „мениджър подемно-транспортна техника” и се е притеснявал от отлив на клиенти поради накърнената му репутация,както и от загуба на работата си.Като е съобразил продължителността и интензивността на болките и страданията на ищеца,вида и степента на психическите увреди,установени от психиатричната експертиза,възрастта на ищеца – 32г.,преживяните неудобства,притеснение и обида,опетняване на доброто му име като човек и като мениджър на търговско дружество,въззивният съд е определил сумата 20 000 лв обезщетение,като е счел, че същата справедливо ще възмезди ищеца за претърпените от него вреди от неимуществен характер.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата валидност.Наличието на хипотезата по чл.22 ал.1 т.5 ГПК не е основание за нищожност на решението,а и разглежданият случай не е такъв.Съдия Г. Н.,която е докладчик по делото във въззивната инстанция,не е постановила първоинстанционното решение.Обстоятелството,че е участвала в разглеждане на делото в първата инстанция не е основание за отвод по смисъла на чл.22 ал.1 т.5 ГПК доколкото не е взела участие при решаването му.
Настоящият съдебен състав обаче намира,че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане,като счита,че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- решение № 149 от 2.05.11г.по гр.дело № 574/10г.на ІІІ г.; решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ІІІ г.о.; решение № 434 от 2.11.11г.по гр.дело № 1235/10г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса :Необходимо ли е по смисъла на чл.142 ал.2 ГПК невъзможността за неявяване поради непреодолимо препятствие, да е едновременно налице и за страната и нейния пълномощник. Разпоредбата на закона е ясна и не се нуждае от тълкуване.Като е дал ход на делото в открито заседание на 24.06.16г.и не е уважил молбата на процесуалния представител на ответника за отлагане поради пътуването му извън страната,въззивният съд точно е приложил закона,тъй като управителят на дружеството е бил редовно призован, могъл е да се яви в съдебно заседание и да организира защитата си.
Твърденията за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение въз основа на чужди възприятия – на свидетели и експертно заключение вместо да извърши оглед на приобщеното по делото веществено доказателство,за липса на мотиви относно наличието на причинно –следствена връзка между деянието и вредите, са относими към правилността на решението, която подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1446 от 8.07.16г., постановено по в.гр.дело № 2362/16 г.на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма] [населено място] да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 400 лв по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението и да представи доказателства за това.
След внасяне на държавната такса делото на да се докладва на Председателя на ІV г.о.за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
3