ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 276
София,21.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА ч.гр.дело № 3813 по описа за 2014 година
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Т. Ч. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Н. П. срещу определение № 258 от 23.4.2014 г, постановено по гр.дело № 114/14 г на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставено без уважение искането му за изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане на сумата 371, 81 лв на основание чл.78 ал.1 от ГПК, заплатена от жалбоподателя за процесуално представителство пред въззивния съд.В частната жалба се подържа, че атакуваното определение в тази част е незаконосъобразно и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което на ищеца бъдат присъдени сторените пред въззивния съд в размер на 371, 81 лв.
Ответникът е оспорил частната касационна жалба с твърдения, че съдът не би могъл да определи каква част са уговорили страните за процесуално представителство по първоначалната въззивна жалба и каква част са сторени по насрещната жалба, поради което молбата по чл.248 от ГПК не може да бъде уважена.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна.
От данните по делото се установява следното :
С решение № 911 от 4.12.2013 г по гр.дело № 6353/12 г, Сливенски районен съд, Граждански състав е осъдил Г. „И. ” при Министерство на правосъдието да заплати на С. Т. Ч. от [населено място] сумата 1668, 66 лв, представляваща неплатено възнаграждение за положен извънреден труд в периода 21.12.09 г-21.12.12 г, мораторна лихва върху тази сума в размер на 347, 18 лв и разноски на сума 200 лв, съобразно уважения размер на исковете.С решението си първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на ответника, че С. Ч. има право на 170 часа допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа за тримесечие за периода 21.12.09 г до 21.12.12 г.Исковете за присъждане на възнаграждение за положен нощен труд в периода 21.12.09 г-21.12.12 г в размер на 282 лв и лихва за забава на сума 58, 76 лв е отхвърлил като изцяло неоснователни.Осъдил е ищеца да заплати на ответника разноски на сума 60 лв, съобразно отхвърлената част от исковете.
Ответникът е обжалвал решението на СлРС в частта, с която исковете са уважени, а ищецът е подал насрещна въззивна жалба в частта, с която исковете са отхвърлени.
С решение № 95 от 24.3.2014 г по гр.дело № 114/14 г, Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са уважени осъдителните искове и установителния иск по чл.124 ал.1 от ГПК.С решението си въззивния съд не е присъдил разноски на страните, като е приел, че сторените такива остават в тежест на всяка от тях.
Частният жалбоподател е подал молба по чл.248 от ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като е поискал да му бъдат присъдени от общо сторените от него разноски в размер на 550 лв, тези в размер на 371,81 лв, заплатени за процесуално представителство пред въззивния съд.Подържа, че разликата до сумата 550 е заплатена за изготвяне на насрещната въззивна жалба и представителство в процеса във връзка с нея.
С определение № 258 от 23.4.14 г, постановено по гр.дело № 114/14 г, Сливенски окръжен съд е оставил молбата по чл.248 от ГПК без уважение.Приел е, че от приложеното пълномощно, с което е уговорено възнаграждение в размер на 550 лв не може да се направи извод, каква част от уговорените разноски са сторени по насрещната жалба и каква във връзка със защитата по подадената от насрещната страна въззивна жалба, поради което е счел, че искането за присъждане на разноски, сторени пред въззивния съд не може да бъде уважено.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като на жалбоподателя бъдат присъдени заплатените разноски в размер на 371, 81 лв.С оглед изхода на спора пред въззивния съд и предвид установените минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/14 г за процесуално представителство по двата осъдителни иска и по предявения установителен иск дължимата сума възлиза на 371, 81 лв, която следва да бъде присъдена на жалбоподателя, като дължима.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.дело № 3813/14 г на ВКС, Четвърто ГО.
ОТМЕНЯВА определение № 258 от 23.4.2014 г, постановено по гр.дело № 114/14 г на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставено без уважение искането по чл.248 от ГПК на С. Т. Ч. за изменение на въззивното решение в частта за разноските до размера на сумата 371, 81 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Г. „И. ” със седалище в [населено място], [улица] да заплати на С. Т. Ч. на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски в размер на 371 лв, сторени за процесуално представителство пред въззивния съд за защита срещу жалбата на ответника.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.