Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
София, 20.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора Дечева
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2639 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от К. срещу решение № 192 от 29.11.13г.по в.гр.дело № 416/13г.на Варненския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 1497 от 5.07.13г.по гр.дело № 2291/10г.на Варненския окръжен съд.С него е отхвърлено искането на комисията по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД/отм./ против В. С. Д. и С. А. Н. за отнемане в полза на държавата имущество на стойност 360 423.71 лв.
С определение № 67 от 21.01.15г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за критериите за формиране на обосновано предположение за наличие на пряка или косвена връзка между имуществото и престъпната дейност на лицето по чл.3 ЗОПДИППД/отм./,като е приел,че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 7/2013г. от 30.06.14г.по т.дело № 7/13г.на ОСГК,и на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е наличието на принос от страна на другия съпруг в придобиване на имуществото – съпружеска имуществена общност да се установява единствено със свидетелски показания.
Съгласно задължителната съдебна практика,намерила израз в ТР №7/2013г.на ОСГК на ВКС,необходимо е да има връзка/пряка или косвена/между престъпната дейност по чл.3 ал.1 ЗОПДИППД/отм./и придобиване на имуществото от извършителя на престъплението.Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически,с оглед обстоятелствата по делото,както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото,за да бъде то отнето по реда на чл.28 ЗОПДИППД/отм./Предположението е вероятност,възможност,при която от дадена причина се следва определен резултат,последица,а в хипотезите на закона,от конкретното престъпление – имуществена облага.Предположението е основателно,когато от осъществяването на твърдяните факти,с оглед сочената връзка между тях,по правилата на логиката,науката и опита,може да се направи заключение за връзката между причината и следствието.В случая,с оглед вида и характера на престъплението,броя на престъпленията,придобивния способ на имуществото,евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки,да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл.3 ал.1 ЗОПДИППД/отм./ и имуществото,чието отнемане се иска.
В отговор на втория въпрос настоящият съдебен състав приема следното: Съпружеска имуществена общност е имуществото, придобито по време на брака в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи /чл. 19 СК от 1985 г., отм. и чл. 21 СК от 2009 г./. Следователно, ако липсва принос на единия съпруг, то и имуществото не е в режим на съпружеска имуществена общност, а лично на единия от съпрузите. Нормата на чл. 10 ЗОППДИППД повелява отнемане на онова имущество, придобито по време на брака на извършителя на престъплението, но за което е оборена презумпция за принос на другия съпруг или, това е личното имущество на извършителя.Като резултат, щом имуществото е придобито в условията на съпружеско имущество /без оборен принос от съпруга/, то не може да бъде отнемано по закона, нито да се трансформира в идеална част. Приносът се предполага и липсата му подлежи на пълно главно доказване от опровергаващия с всички доказателствени средства,включително и със свидетелски показания, които са допустими,освен ако не се отнася за ограниченията по чл.164 ал.1 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките за отнемане на имущество по чл.28 ЗОПДИППД/отм./. На първо място– не е установено наличието на връзка между престъпната дейност,за която е осъден ответника В. Д. и придобитото преди 2003г. имущество,чието отнемане се иска по реда на образуваното производство.За периода след 2003г.е прието,че е установен приносът на бившата съпруга С. Н. в придобиването на процесното имущество –СИО.По отношение на апартамента – мезонет приносът й е от дарения от родителите й и реализиране на доходи от трудова дейност,с която е погасявала ипотечния кредит,с който е заплатена част от цената на мезонета.Направен е извод,че дворното място в [населено място] изобщо не е било придобито в СИО,тъй като изцяло е закупено с дарени на ответницата от свидетеля М. Т. средства.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост.Касаторът поддържа,че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение чрез превратно интерпретиране на доказателствата по делото,установяващи доходите и разходите на ответниците,което е довело до необоснован извод,че не е установена връзка между придобитото имущество и престъпната дейност на проверяваното лице.Счита,че неправилно въззивният съд е приел за доказан приносът на съпругата С. Н. в придобиване на имуществото, представляващо СИО,въз основа на показанията на заинтересовани от изхода на делото свидетели и подкрепени от документи,които не са годни да обосноват получаването на твърдяните от тях суми.
Ответниците по жалбата В. С. Д. и С. А. Н. молят да бъде оставено в сила въззивното решение.
Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище,че жалбата е основателна.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,провери правилността на обжалваното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл.290 ал.2 ГПК намира следното:
Решението е неправилно.
От фактическа страна е установено,че през проверявания период 21.10.91г.- 9.11.2010г.ответникът В. Д. е придобил в режим на СИО с първата си съпруга С. М. апартамент в [населено място] през 1992г.и продаден през 1995г.; придобил е възмездно два леки автомобила през 1991г.и през 1995г. и след прекратяване на брака през 1999г.,на 20.12.01г.е придобил възмездно л.а. марка „БМВ”.По време на брака с втората си съпруга ответницата С. Н. в режим на СИО е придобит апартамент – мезонет в [населено място], [улица].С нот.акт № 131/2005г. С. Н. е закупила дворно място с жилищна сграда в [населено място], В. област,продадено с нот.акт №141/2005г.Бракът между ответниците е прекратен с развод,считано от 25.11.2006г.
Придобитото имущество е на значителна стойност по смисъла на § 1 т.2 ДР на ЗОПДИППД/отм./- надхвърля 60 000 лв.
С протоколно определение от 21.01.09.ответникът В. Д. е сключил по нохд № 10/09г.на Разградския окръжен съд споразумение ,по силата на което се е признал за виновен в извършено престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 пр.3 вр.с ал.1 изр.1 НК,за това,че на 13.10.08г.на публично място,паркинг на ресторант „Х.”край [населено място],без надлежно разрешително е разпространил високорискови наркотични вещества, поради което му е определено наказание”лишаване от свобода” за срок от четири години при общ първоначален режим и глоба от 10 000 лв.Извършеното престъпление е от кръга на визираните в разпоредбата на чл.3 ЗОПДИППД/отм./
Установено е още,че В. Д. е бил в затвора в [населено място] през периода юли 2003г.- февруари 2007г.,а през периода септември 2008г.- юли 2011г.- в затвора в [населено място].
Неправилно е прието от въззивния съд,че след като няма данни ответникът Д. да се е занимавал с престъпна дейност преди 2003г.,не може да се направи обосновано предположение,че за този период е придобил имущество от престъпна дейност.Този извод на съда е в противоречие със закона и задължителната практика на ВКС.В решение № 1 от 21.03.11г.по гр.дело № 697/10г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,е посочено,че разпоредбата на чл.11 ЗОПДИППД/отм./фиксира началото на периода,в който се изследва имущественото състояние на проверяваното лице от датата на придобиване на имуществото,без да се обвързва този момент с датата или периода на извършване на престъпленията по чл.3 ал.1 т.1 от закона.Единственото ограничение на правата на държавата за отнемане на имуществото е изтичане на 25 годишна давност от придобиването му.По настоящото дело искът е предявен в рамките на периода,предвиден в закона и няма основание за изключване на имуществото,придобито преди 2003г.от обследване дали е придобито със средства от законен източник.Когато данните по делото дават възможност да се направи основателно предположение,че и преди осъждането на ответника,той е придобил имущество със средства,произхождащи от престъпна дейност,те подлежат на отнемане в полза на държавата.В конкретния случая настоящият състав намира,че такова предположение може да бъде направено,тъй като към момента на придобиване на имуществото от ответника не се установява той да е имал законен доход,надхвърлящ разходите му.
В противоречие със задължителната практика/ решение № 255 от 2.11.12г.по гр.дело № 1268/11г.на ІІІ г.о.на ВКС; решение № 834 от 23.12.10г.по гр.дело № 1417/09г.на ІV г.о.на ВКС и др./ е и изводът на въззивния съд,че в периода след деноминацията на лева няма основание да се прилага приравняването на сумите към М..Стойността на имуществото следва да бъде преценявана към момента на придобиването му,като дали стойността е значителна по смисъла на §1 т.2 ЗОПДИППД/отм./ се преценява с оглед придобивната му стойност,която се определя въз основа на представените доказателства за право на собственост върху имуществото,а при съмнение,че посочената придобивна цена на имуществото е симулативна,за доказване на което са допустими всички доказателствени средства,придобивната стойност се определя по средни пазарни цени въз основа на експертно заключение и други доказателства за пазарната цена на имотите към съответния минал момент.Съотнасянето на имуществото към минималната работна заплата е способ за определяне на съотношението между доказани законни доходи и извършени разходи на проверяваното лице при отчитане на инфлационните процеси в страната за проверявания период.
Необосновани са изводите на въззивния съд и по отношение на имуществото,придобито след 2003 г.,като е прието за неоснователно искането за отнемане на придобития в СИО мезонет и сумата от продажбата на дворното място в [населено място].Възприета е за доказана тезата на ответната страна за принос на С. Н. в придобиването на имотите,като е счетено,че е разполагала с достатъчно средства за издръжка,закупуване на имущество и погасяване на кредити.За да направи този извод въззивният съд е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели.В противоречие със задължителната практика на ВКС е приел законоустановени доходи от дарения на парични средства от родителите на ответниците и от св.Т.,без да изследва в пълнота с какви средства са разполагали преди и по време на проверявания период,от какви източници са ги придобили,какви доходи са декларирали и какви са били направените от тях разходи.В решение № 131 от 4.05.12г.по гр.дело № 755/11г.на ВКС,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК е прието,че в производството по предявени искове по чл.28 ЗОПДИППД/отм./съдът следва да допуска и събира допустими доказателства за произхода на разполагаемите доходи и способите за придобиването им от лицата,за които ответникът по иска твърди,че са направили дарения в негова полза на имущества,предмет на спора или чрез които са придобити имуществата,предмет на спора,както и да съобрази разходите им преди и към момента на даренията.Съответно е възприет и този вариант на съдебно-икономическата експертиза,който е съобразен със свидетелските показания за предоставени средства от родителите на ответниците и от свидетеля Т..Другият вариант от заключението на вещото лице,в което не са взети предвид свидетелските показания,показва, че разходите надвишават с 3008.27 М. приходите на ответниците.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира,че следва да отмени въззивното решение и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на основание чл.293 ал.3 ГПК.Поради необходимостта от използване на специални знания следва да се назначи допълнителна съдебно-икономическа експертиза,като вещото лице извърши проверка за декларираните доходи от лицата,които са правили дарения в полза на ответниците преди и към момента на даренията/П. Д.,С. Н.,М. Т./движението на средства по банковите им влогове,ако имат такива и разходите им.Като изслуша експертизата съдът следва да направи извод за законността на средствата,с които е придобито имуществото към момента на придобиването му,като при доказване на доход на дарителя следва да се зачетат даренията като законен източник на средства.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 192 от 29.11.13г.,постановено по в. гр.дело № 416/13г.на Варненския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.