ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 674
София, 16.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 729 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопастност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи срещу въззивното решение № 323/4.10.2016 г, постановено по гр.дело № 507/16 на Окръжен съд Хасково, въззивен състав, с което е отменено решение № 378/15.6.2016 г на РС-Хасково по гр.дело № 2823/15 г и вместо него е постановено друго, с което Главна дирекция „Пожарна безопастност и защита на населението“ на МВР е осъдена на основание чл.252 ал.1 ЗМВР /отм/ да заплати на ищцата сумата 18 074 лв, представляваща остатък от еднократно парично обезщетение в размер на 20 брутни работни заплати при прекратяване на служебното правоотношение на П. А. Я., считано от 7.4.2014 г.
Касаторът подържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие със процесуалния закон.
Ответницата по касация П. А. Я. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния й представител адв. В. Ч..
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в течение на целия процесен период : 1.7.1992 г-28.12.2009 г ищцата без прекъсване е заемала по трудово, а след това и по служебно положение различни длъжности в системата на гражданската защита.Последно е била назначена за времето от 28.12.2009 г до 7.4.2014 г като държавен служител в структурата на МВР, поради настъпило правоприемство на работодателя, по реда на чл.123 ал.1 т.7 КТ вр.пар.63 ЗИД ЗМВР.Установено е че служебното правоотношение между ищцата и ответника ГД ПБЗН е прекратено със заповед № К-3301 от 7.4.2014 г на министъра на вътрешните работи, на основание чл.245 ал.1 т.1 от ЗМВР от 2006 г /отм/-навършване на пределна възраст за служба в МВР-60 години.На ищцата било заплатено обезщетение на основание чл.252 ал.1 ЗМВР /отм/, но само за прослужени четири години за периода от 28.12.2009 г до 7.4.2014 г в размер на 5163, 20 лв.Видно е от приложената по делото справка за трудов и осигурителен стаж, че от 1.7.1992 г до датата на прекратяването, без прекъсване ищцата е работила в системата на гражданската защита- 21 г, 9 м и 7 дни. Прието е, че съгласно чл.252 ал.1 ЗМВР /отм/ при прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители те имат право на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.В случая се касае за положен труд при един и същ работодател, служебното положение на иццата е прекратено и за периода 1.7.92 г до 7.4.14 г |Я. е работила без прекъсване в системата на МВР, поради което извън заплатените 4 възнаграждения й се дължат още 14-колкото са заявени с исковата молба.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът се позовава на касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Формулирани са следните въпроси 1/ относно присъждане на допълнителни обезщетения по КТ или ЗДСл в случаите на придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но само в случаите, когато полученото обезщетение по ЗМВР е по-ниско от обезщетението по КТ или ЗДСл, което служителят би получил, ако при назначаването си в МВР до придобиване право на пенсия беше продължил да работи не по ЗМВР, а по КТ съответно ЗДСл ; 2/ относно приложението на чл.106 ал.3 ЗДСл, съгласно който обезщетение не се дължи когато държавният служител е получил обезщетение поради придобиване право на пенсия на основание специален закон /какъвто е случая/, което се дължи независимо от основанието за прекратяване на правоотношението, вкл и при пенсиониране по този законов регламент, чрез получаване на допълващи обезщетения по КТ или ЗДСл в зависимост от последното правоотношение на служителя, преди назначаването му за държавен служител по ЗМВР, но не повече от максимума на обезщетението, което би получил по КТ или ЗДСЛ.
Представени са следните решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебнна практика : решение № 78/29.4.2015 г по гр.дело № 4697/14 г на ВКС, ГК, Трето ГО, решение № 56 от 29.4.15 г по гр.дело № 4325/14 на ВКС, Четвърто ГО, решение № 63 от 17.4.2015 г по гр.дело № 3532/14 на ВКС, Трето ГО, решение № 330 от 17.11.2014 г по гр.дело № 2780/14 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 211 от 12.12.2014 г по гр.дело №7769/13 г на ВКС, Трето ГО.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че така поставените въпроси са от значение за изхода на съдебния спор и са обусловили решаващите мотиви на въззивното решение, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване с оглед възможното противоречие с цитираната по горе задължителна съдебна практика.
Воден от гореизложените мотиви
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 323/4.10.2016 г постановено по гр.дело № 507/16 на Окръжен съд Хасково, въззивен състав.
ЗАДЪЛЖАВА касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на ВКС във връзка с разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 362 лв.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :.1.
2.