О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
София 21.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 410 по описа за 2015год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. прокуратура-София срещу решение № 2152 от 24.11.14г.по в.гр.дело № 2438/14г.на Софийския апелативен съд,с което е потвърдено решение от 3.04.14г.по гр.дело № 6827/13г.на Софийски градски съд,ГО,І-16 състав.С него П. на РБългария е осъдена да заплати на Д. С. Д. сумата 48 500 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ,ведно със законната лихва,считано от 23.11.12г.до окончателното изплащане.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд е нарушил принципа за справедливост,визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди в противоречие със задължителната практика на ВКС.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Д. Д. моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ – по отношение на ищеца е повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл.219,чл.220 и чл.282 НК, приключило с оправдателна присъда,с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди.Изложени са съображения,че в периода на наказателното преследване,продължило около 6 години,като по време на този период спрямо Д. е била взета мярка за неотклонение”гаранция”в размер на 10 000 лв,същият е претърпял значителни душевни болки и страдания,изразяващи се в чувство за срам,уронване на честта, достойнството и престижа,който е градил като председател на „Д. резерв и военновременните запаси” и като военен,посветил кариерата си в служба на БНА.Ищецът изпаднал в социална изолация,изпитвал финансови затруднения да издържа семейството си докато децата му били студенти,драстично се променил се начинът му на живот,не е могъл да реализира възможностите си за заемане на постове в изпълнителната власт,обвинението се отразило дори на дългогодишното му хоби,тъй като му било отнето разрешителното за носене на ловно оръжие.Като е взел предвид пряката причинна връзка между наказателното преследване и състоянието на ищеца на психически стрес,несигурност,злепоставяне в обществото,въззивният съд е счел,че определеният от първостепеннния съд размер на обезщетението за неимуществените вреди в размер на 48 500 лв справедливо ще обезщети действителния обем на търпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение.
Настоящият съдебен състав счита,че в разглеждания случая поставеният от касатора въпрос за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост е от значение за изхода на спора и е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 42 от 22.02.13г.по гр.дело № 854/12г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 95 от 23.04.14г.по гр.дело № 5805/13г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК и др., което обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2152 от 24.11.14г., постановено по в. гр.дело № 2438/14г.на Софийския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.