ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 205
София,28.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 4267 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. М., подадена чрез процесуалния му представител адв.П. Ш. срещу решение № 3-78 от 23.6.2016 г, постановено по гр.дело № 820/16 г на Бургаски окръжен съд, Трети състав, с което е потвърдено решение № 480/15.3.2016 г по гр.дело № 6699/15 г на Бургаски районен съд в обжалваната част, с която е прието за установено, че К. Т. М. дължи на К. К. К. на основание чл.55 ал.1 предл.2 ЗЗД сумата 5 000 евро, получена на 19.5.11 г с оглед неосъществено основание-несключен договор за покупко-продажба на недвижим имот.
В касационната жалба се подържа, бе въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му като незаконосъобразно, както и постановяване на друго, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът по касационната жалба К. К. К. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.422 ГПК, вр.чл.55 ал.1 предл.2 ЗЗД.Прието е, че между страните са съществували преддоговорни отношения, в хода на които ищецът К. К. К. заплатил на ответника К. М. сумата 5 000 евро, с намерение впоследствие да бъде сключен предварителен договор за покупко-продажба на жилище в сграда, построена от ответника в [населено място], на [улица].Ищецът е подържал, че сумата е платена на неосъществено основание, поради което следва да бъде върната.Ответникът е възразил, че сумата представлява т.нар. „стоп-депозит“, гарантиращ сключване на договор за продажба, поради което не следва да бъде върната, тъй като не е платена на неосъществено основание.Прието е за безспорно между страните, че те не са сключили нито предварителен, нито окончателен договор.В приложената по делото бележка сумата 5 000 евро е посочена като вноска за покупко-продажба на апартамент.При това положение съдът е приел, че по делото е останало недоказано твърдението, че процесната вноска е имала характера на задатък, капаро, отметнина, което да бъде задържано от изправната страна, при неизпълнение на поетото задължение за сключване на предварителен, а впоследствие и окончателен договор.В тази насока били единствено показанията на св.К., живееща на съпружески начала с ответника, които показания съдът е ценил с оглед нормата на чл.164 ал.1 т.3 ГПК.Прието е, че втората хипотеза на чл.55 ал.1 ЗЗД е налице, когато при получаване на дадено благо, не съществува валидно правно основание, което да оправдае даването и получаването, но страните разумно очакват такова да възникне, и с оглед на това очакване предприемат действия, водещи до имуществено разместване.Тази хипотеза обхваща и случая, в който се дава нещо в периода на преговори за сключване на договор, а впоследствие договор не се сключва.Ето защо при несбъдване на очакваното основание за разместване на имуществените блага, то даденото се явява лишено от основание и по конкретно е с оглед неосъществено основание.По тези съображения сумата от 5 000 евро, получена от ответника, с оглед сключване на предварителен договор за покупко-продажба и поради несключването му следва да се върне на ищеца, предвид на което предявения установителен иск е уважен.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Формулирани са следните въпроси :
Процесуалноправни :
Следва ли въззивният съд да извърши проверка на редовността на исковата молба при наличие на конкретни възражения от страна на ответника.Следва ли на базата на събрания доказателствен материал да тълкува действителната воля на страните, при липса на изрично писмено съглашение между тях.
Материалноправни :
Има ли характера на задатък сума, която въззивният съд е приел като гаранция за сключване на договор.Какъв характер би имала такава сума.След като съдът е приел сумата за гаранция означава ли, че между страните е възникнала облигационна връзка.При какви обстоятелства задължението за задатък по чл.93 ЗЗД може да възникне по силата на закона, без да е необходимо да бъде уговарян отнапред или в самостоятелно съглашение.При неизпълнение на задължението на страната заплатила гаранцията да сключи договор, може ли изправната страна да задържи гаранционната сума, като обезщетение без да има за това изрично писмено съглашение.
По процесуално правните въпроси.Сочи се противоречие със следните решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика : решение № 467/12.12.11 по гр.дело № 1588/2010 г на ВКС, Първо ГО, решение № 130 от 8.3.2012 г по гр.дело № 412/11 г на Първо ГО, на ВКС, решение № 177/19.6.2014 г на ВКС по гр.дело № 4601/13 г на Четвърто ГО и
– решение № 1170/19.12.2008 г по гр.дело № 3777/2007 г-постановено по реда на чл.218а б.“А“ГПК-представляващо основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
С цитираната съдебна практика е прието, че когато първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, съгласно т.4 на ТР № 1/17.7.2001 г на ОСГК на ВКС, въззивният съд следва да я обездвижи и да даде на ищеца срок за отстраняване на недостатъците й, след което да разгледа спора по същество.
При определяне на правната квалификация на претенцията, съдът следва да се изхожда от твърденията на ищеца за фактите, а не от дадената от него правна квалификация.В случая обаче въззивният съд се е произнесъл по редовна искова молба, с оглед твърденията на ищеца за фактите по делото, поради което не се е налагало оставяне на исковата молба без движение и обезсилване на решението като процесуално недопустимо поради постановяването му по нередовна искова молба.В откритото съдебно заседание проведено на 29.2.16 г пред първоинстанционният съд страните са заявили, че нямат възражения по доклада на делото и във връзка с дадената правна квалификация като такава по чл.55 ал.1 предл.2 ЗЗД.Твърденията на ответника, че се касае за задатък не кореспондират с фактите по делото.При постановяване на решението, ръководейки се от изложените в исковата молба твърдения и събраните по делото писмени и гласни доказателства и материалния закон и тълкувайки действителната воля на страните, съдът правилно е преценил, че се касае за дадено на неосъществено основание, тъй като безспорно е установен само фактът на даването, но не и твърдението, че даденото е „стоп депозит“, обезпечаващ сключването на договор.Процесуално правните
По материалноправните въпроси.
Сочи се противоречие със следната задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК : решение № 206 от 7.12.2010 г на ВКС, по търг.дело № 623/2009 г на ВКС, Второ търг.отделение, решение № 64 от 10.9.12. г на ВКС по т.д.№ 193/11 г на Второ ТО, ТК и
решение № 1876 от 13.11.2015 г на ОС-Варна-сочещо на касационно основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
В първия от посочените съдебни актове е прието, че предпоставките, при които купувачът по договор за търговска продажба с предварително плащане на цената може да иска връщане на авансово платена цена като задатък на основание чл.334 ТЗ вр.чл.93 ал.2 ЗЗД са : да е спазена писмената форма по чл.334 изр.1 ТЗ на уговорката за предварително плащане на цената ; последната да е платена в съответствие с постигнатата уговорка, да не е изпълнено задължението на продавача за предаване на стоката по причина, за която продавачът отговаря, купувачът да се е отказал от договора и страните да не са дерогирали значението на авансово платената цена на задатък, в случай на договорно неизпълнение.
Очевидно е, че разглежданата с решението хипотеза е неприложима към настоящия правен спор, поради което не може да обоснове противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Тя касае двустранни договорни отношения по търговска покупко-продажба със спазена писмена форма по чл.344 изр.1 от ТЗ, каквато не е настоящата хипотеза.
Второто решение касае материалноправните въпроси относно императивна ли е разпоредбата на чл.93 ал.2 ЗЗД и в тази връзка нищожна ли е на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, като противоречаща на закона договорна клауза, предвиждаща при неизпълнение връщане на дадения задатък над посочения в закона двоен размер.И тази хипотеза е неприложима към настоящия правен спор.В случая се касае отношения по сключен двустранен договор, какъвто по настоящото дело няма, затова става въпрос за получаване на сума, свързана с преддоговорни отношения, които не са се превърнали в договорни и именно поради това получилия сумата дължи връщането й на неосъществено основание.
Последното решение касае хипотеза на дадена сума като гаранция за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за което страните са сключили договор за депозит, какъвто в настоящия случай няма.Решението е неотносимо, тъй като в настоящия случай не са доказани твърденията на ответника за уговарянето на „стоп депозит“.Напротив в представената писмена вносна бележка е посочено, че се касае за плащане на вноска за покупка на апартамент в [населено място], а не за гаранция.Обстоятелството, че в мотивите си въззивният съд е споменал института на гаранцията, не е от значение, тъй като не се отнася до решаващите изводи на съда, а именно, че се касае за дадено на неосъществено основание, което подлежи на връщане.
Не са налице основанията за допускане на решението до касационен контрол.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ответникът има право на сторените в това производство разноски в размер на 650 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение /№/ от /дата/, постановено по гр.дело /№/ на Бургаски окръжен съд, Трети състав, с което е потвърдено решение /№/ по гр.дело /№/ на Бургаски районен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА К. Т. М. от [населено място] да заплати на К. К. К. от [населено място] на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски, сторени в това производство, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.