О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
гр.София, 05.10.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря:
Като разгледа докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНВА гр.д. №721 по описа за 2015 г., намира следното:
Производството e по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на П. на Република България, чрез прокурор от В. касационна прокуратура, с която е поискано изменение на определение № 609 от 08.05.2015г., постановено по гр.дело № 721 по описа за 2015 г. на ВКС, в частта за разноските. Твърди се, че е налице прекомерност на договорения и заплатен адвокатски хонорар по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, понеже осъществената правна защита е само за изготвяне на отговор на подадената касационна жалба против въззивното решение, поради което се иска същият да бъде намален до минимума, предвиден в разпоредбата на чл.9, ал.3 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г., който според молителя е в размер на 777.02 лв.
С отговора си, подаден в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна Ц. И. Ц., чрез пълномощника си адв. Е. И. от САК-Пловдив, изразява становище за неоснователност на молбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира, че молбата е постъпила в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество- и частично основателна, поради следните съображения:
С определение № 609 от 08.05.2015г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване по подадената от П. на Република България касационна жалба срещу въззивно решение №1980/30.10.2014г. по гр.д.№1523/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10-ти състав, с което е потвърдено решение №7726/18.11.2013г. по гр.д. №12862/2012г. на Софийски градски съд.
С първоинстанционното решение, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, е осъдена П. на Република България да заплати на Ц. И. Ц. сума в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2011г. до окончателно й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата над уважения до пълния предявен размер от 200 000 лв., както и да заплати сума в размер на 6867.92 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди-пропусната полза в размер на законната лихва върху внесената в наказателното производство парична гаранция в размер на 4000 деноминирани лева, за периода от 12.05.1998г. до 01.02.2011г.
С определението си ВКС е осъдил касационния жалбоподател, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на Ц. И. Ц. направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00 лв.
При тези обстоятелства се налага извод, че са налице предвидените в чл. 78, ал.5 ГПК предпоставки за частично намаляване на разноските, направени от дружеството за касационното производство до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Това е така, първо, с оглед материалния интерес по делото, при който съобразно разпоредбите на чл.7, ал.2, т.4 и по аналогия с чл.9, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 1002 лв. ( 75% от възнаграждението по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата-1336 лв.), както и, второ, с оглед на обстоятелствто, че делото не представлява фактическа и правна сложност.
С оглед тълкуването, дадено с т. 3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е свободен в преценката си да намали възнаграждението до предвидения в цитираната Наредба № 1/2004г. минимален размер, без да е обвързан от ограничението на § 2 от ДР на тази наредба.
При това положение за фактически извършената от процесуалния представител на Ц. И. Ц. работа по касационното производство – изготвяне на писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК – уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., включително и за явяване в съдебно заседание, което няма да бъде осъществено поради недопускане на касационното обжалване, се явява прекомерно. Ето защо то следва да бъде намалено до 1002 лв., като искането на молителя за разликата над 1002 лв. до 2000 лв. следва да бъде отхвърлено.
По гореизложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯВА определение № 609/08.05.2015г. постановено по гр. д. № 721/2015 г. по описа на ВКС на РБ, IV ГО в частта за присъдените на Ц. И. Ц. разноски за касационното производство в тежест на П. на Република България в размер на 2000 лв.(две хиляди лева), като НАМАЛЯВА същите на 1002 лв. (хиляда и два лева).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. на Република България в частта й за намаляване размера на присъдените разноски за разликата над 777.02 лв.(седемстотин седемдесет и седем лева и 2 ст.) до 1002 лв. (хилядя и два лева).
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: