ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 799
Софияq 14.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
При секретаря, като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр. дело № 2962 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр.с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. А. от АК С. З. срещу решение № 88 от 24.3.2016 г. постановено по гр.дело № 1083/2016 г. на Старозагорски окръжен съд, Втори граждански състав, с което е отменено решение № 3/5.1.2016 г. по гр. дело № 3686/15 по описа на Старозагорски районен съд и вместо него е постановено друго с което на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на А. Ж. В. извършено със заповед № 26/9.7.2015 г. на управителя на дружество „М. М.” О. считано от 14.7.2015 г.; работодателят е задължен да извърши поправка в трудовата книжка на В. относно вписаното основание за прекратяване на трудовия договор, като същото да счита за се счита на основание чл. 326 ал. 1 КТ вр.чл. 220 ал. 2 КТ. Със същото решение работодателят е осъден да заплати на А. Ж. В. на основание чл. 78 ал. 3 ГПК сумата 720 лв, представляваща адвокатско възнаграждение, заплатено за две съдебни инстанции, както и държавна такса по сметка на Окръжен съд Стара Загора в размер на 150 лв.
В касационна жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано. Иска се след допускане на решението до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т. 1 КТ, неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответникът по касационната жалба А. Ж. В. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.С. П..Счита, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал. 1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „ работник поправка на гуми и джанти“.Същото е прекратено със заповед № 26 от 9.7.2011 г на управителя на [фирма], на основание чл. 190 ал.1 т.2 КТ, поради неявяване на работа в продължение на два последователни работни дни, считано от датата на връчването й -14.7.2015 г.Уволнението на посоченото основание е прието за незаконно и отменено, а искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ’ е уважен, тъй като към датата на връчване на уволнителната заповед трудовото правоотношение между страните е било вече прекратено на основание чл.326 от КТ е предизвестие, обективирано в писмено заявление на работника от 9.7.2015 г.Прието е, че за да бъде осъществен фактическия състав на уволнителното основание по чл.326 КТ е необходимо единствено изтичане на целия или съответната част от срока на предизвестието.Обстоятелството заплатено ли е обезщетението по чл.220 ал.1 КТ до връчване на уволнителната заповед, не съставлява елемент от фактическия състав на чл.326 КТ.Тъй като трудовия договор между страните е законосъобразно прекратен на това основание, с изтичане на срока за предизвестието, последващата заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение е незаконосъобразна.Поради това исковете за отмяната й на основание чл.344 ал.1 КТ и за промяна на уволнителното основание в трудовата книжка на работника са уважени.
В изложението на основанията по чл.284 ал.З от ГПК е посочено касационното основание на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Подържа се, че материалноправният въпрос „за законосъобразност на прекратяването при конкуренция на основанията за : с предизвестие по инициатива на работника и служителя на основание чл.326 ал.1 КТ и по инициатива на работодателя с дисциплинарно уволнение на основание чл.190 ал.1 т.2 КТ“ е разрешен в противоречие с решение № 617 от 15.10.2010 г по гр.дело № 1493/2009 г на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение, постановено по реда на чл.290 ГПК.С цитираното решение е прието, че правото на едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника или служителя с предизвестие е уредено с разпоредбата на чл.326 ал.1 КТ.Касае се за субективно право, което може да бъде упражнено само по преценка на работника или служителя, независимо каква е причината за прекратяване на трудовия договор на това основание.Работникът или служителят не е длъжен да мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на основание чл.326 ал.1 КТ.При прекратяване на трудовия договор по чл.326 ал.1 КТ работникът или служителят отправя писмено предизвестие до работодателя и по отправеното писмено предизвестие работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие.Трудовият договор се прекратява по силата на закона, с изтичане па срока на предизвестието- чл.335 ал.2 т.1 КТ, освен ако той или работодателят пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок.С разпоредбата на чл.220 КТ законодателят е предоставил на всяка от страните по трудовия договор възможността да не спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение с определен в закона размер-брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.Касае се за заместване на първоначално дължимата престация, а именно спазване на срока на предизвестие чрез отработването му, с друга престация, а именно : плащане на определената в закона сума.За да произведе действие разпоредбата на чл.220 КТ, дължимата сума за обезщетение трябва реално да се заплати.Ако сумата по чл.220 КТ не се заплати, прекратяване на трудовия договор не настъпва и срокът за предизвестие трябва реално да се отработи.В този случай, ако в рамките на срока на предизвестие, работникът или служителят извърши нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят да го уволни дисциплинарно. прекратяването на трудовото правоотношение настъпва на основание наложеното дисциплинарно уволнение, от момента на връчване на надлежно мотивирана от работодателя заповед на работника или служителя.
Относно заявеното касационно основание..
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира,че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по така формулирания материалноправен въпрос.Същият е от значение за изхода на спора и е обусловил правните изводи на съда, а е разрешен в противоречие с посочената задължителна съдебна практика, поради което по него въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 88 от 24.3.2016 г, постановено по гр.дело № 1083/2016 г на Старозагорски окръжен съд, Втори граждански състав, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА касатора в едноседмичен срок от връчване на съобщението да заплати държавна такса в размер на 30 лв по сметка на ВКС, за разглеждане на касационната жалба по същество.
След изтичане на срока за изпълнение на горното указание делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: