ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1479
София, 28.12.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 4397 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивното решение № 909 от 30.4.2015 г, постановено по гр.дело № 158/2015 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав в частта, с която искът е уважен.С решението на САС е потвърдено решение от 26.11.2014 г по гр.дело № 3081/14 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение,1-15 състав, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на С. Р. С. на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата 3 000 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва, считано от 1.4.2013 г до окончателното плащане.
Въззивният съд е приел, че С. е бил обвинен в престъпление по чл.198 ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК / грабеж/ за това, че на 5.12.2004 г в [населено място], в [жк]пред кафене в бл.4 на „Виетнамските общежития“ като съизвършител с Т. А. е отнел чужди движими вещи : мъжки кожен портфейл и сумата 40 лв от владението на З. М. И. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила-нанесъл му юмручни удари в областта на лицето, като наказателното производство е образувано на 7.12.2004 г и е приключило с влязла в сила на 1.4.2013 оправдателна присъда.Спрямо ищеца не е вземана мярка за неотклонение „задържане под стража“, приложената мярка за неотклонение е „подписка“.Приел е, че наказателното производство е продължило повече от осем години, през които ищецът се е променил, станал е неспокоен, избухлив, затворил се е в себе си, страхувал се за не го приберат в затвора за дълго време, родителите на съпругата му не вярвали, че е невинен по повдигнатото обвинение и преустановили контактите си с него.Приел е, че през времетраенето на наказателното производство срещу ищеца са били водени общо четири дознания, едното от които през 2010 г отново за престъпление по чл.198 от НК, осъществени са четири полицейски регистрации и с влезли в сила съдебни актове, ищецът е бил признат за виновен в извършването на две престъпления, едното от които по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК, като са му наложени наказания.Предвид горните обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, както и факта, че към момента на приключване на наказателното производство психичното състояние на пострадалия е напълно възстановено, съдът и приел, че за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да бъде присъден справедлив размер на обезщетение от 3000 лв като за разликата над присъдения до пълния предявен размер искът е приет за неоснователен.
Ответникът по касационната жалба С. Р. С. не взема становище по същата.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.Повдигнат е въпроса относно начина на определяне размера на неимуществените вреди и съдържанието на понятието „справедливост.
Представени са съдебни решения № 832 от 10.12.2010 г на ВКС по гр.дело № 593/2010 г на Четвърто ГО на ВКС, № 59 от 15.3.2012 г на ВКС по гр.дело № 434/2011 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 139 от 12.12.2013 г на Бургаски апелативен съд по въззивно гр.дело № 306/2013 г, решение № 270 от 23.5.2013 г на Пловдивски апелативен съд по въззивно гр.дело № 407/13 г.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение.Те обаче не са разрешени от съда в противоречие, а в съответствие с трайно установената съдебна практика. В случая въззивният съд е съобразил всички факти и обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди- видът и характерът на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предметът на наказателното производството.Отчетено е, че спрямо ищеца не е вземана мярка за неотклонение „задържане под стража“, приложената мярка за неотклонение е „подписка“, но наказателното производство е протекло в продължение на 8 години, период в който ищецът е търпял болки и страдания поради което присъдения размер от 3000 лв е справедлив.
Представените от касатора решения се отнасят за присъдени обезщетения за водени наказателни производства за различни престъпления и са постановени при различна фактическа обстановка, поради което са неотносими.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалба на Прокуратурата на РБ на решение № 909 от 30.4.2015 г, постановено по гр.дело № 158/2015 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.