Р Е Ш Е Н И Е
№ 124
София 15.04.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на първи април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4837 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от З. С. Д. чрез адв.М. Я. и адв.Н. Ш. срещу решение № 472 от 12.03.13г.,постановено по в.гр.дело № 3170/12г.на Софийски апелативен съд.С него е отменено решение № 3877 от 4.06.12г.по гр.дело № 10578/11г.на Софийски градски съд,ТО,І-12 състав и вместо него е постановено друго,с което е признато за установено по иск с правно основание чл.422 вр.с чл.124 ГПК,предявен от [фирма]-в ликвидация,представлявано от ликвидатора Ц. срещу З. С. Д.,че вземането по акт за начет № 11040030 от 14.09.09г.в размер общо на 25074.77 лв –главница съществува,както и за сумата 10987.10 лв- лихва и законна лихва върху главницата,считано от 1.ХІ.10г.до изплащането й,за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
С определение № 1448 от 16.12.13г.състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за допустимостта на свидетелските показания при оборване на законната доказателствена сила на акта за начет,като разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 158 от 19.07.11г.по гр.дело № 1146/10г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Според посочената задължителна практика когато актът за начет е редовен,за оборване на фактическите констатации по него могат да се използват всички допустими с оглед на съответните факти доказателства.Оборването на фактическите констатации следва да се извърши при условията на пълно доказване.Само разколебаване на тези фактически констатации не е достатъчно за да се приеме,че презумпцията за тяхната истинност,е оборена.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че през периода от 2004г.до 2007г.ответникът З. Д. е бил управител и впоследствие ликвидатор на [фирма],поради което е имал качеството на субект по чл.23 ЗДФИ.С акт за начет от 14.09.09г.е констатирана липса в дружеството за периода от м.ІІ.2004г.до м.VІ.2006г.в размер на 25074.77 лв – главница и 10987.10 лв- мораторна лихва,за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС при условията на чл.417 ГПК.Причинената вреда произтича от неправомерно изплатени с РКО № 355 от 12.07.06г.,РКО № 495 от 4.10.06г.,РКО № 458 от 12.09.06г.на лицата В. Н.,Р. М. и Я. Я. суми, съответно в размер на 5000лв,4000 лв и 3000 лв,както и на основание РКО № 322 от 29.06.06г.сума в размер на 12 212.70 лв и с РКО № 323 от 29.06.06г.сума в размер на 862.07 лв,изплатени от касата на дружеството в полза на ответника.Прието е,че актът за начет е мотивиран,притежава всички изискуеми от закона реквизити и е подкрепен с надлежни писмени доказателства,установяващи констатираната липса.Съдът е изложил съображения,че макар и вредата да е констатирана в по-късен момент,когато ответникът е освободен от заеманата длъжност,причинно-следствената връзка между действията му и настъпилата за дружеството щета е установена със самия акт за начет,чийто фактически констатации се смятат за истински до доказване на противното.Направен е извод,че след като ответникът,върху който лежи доказателствената тежест,не е оборил констатациите в акта за начет,на основание чл.21 ал.4 ЗДФИ носи пълна имуществена отговорност.По отношение на ангажираните от него гласни доказателства е счел,че са неотносими и не ги е обсъдил.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.Поддържа се,че презумпцията за доказателствената сила на акта за начет е оборена чрез свидетелските показания на св.Ц. П.,чиито показания въззивният съд не е обсъдил.
Ответникът [фирма]/л/ моли решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното:
Решението е неправилно.
В нарушение на съдопроизводствените правила и на задължителната практика на ВКС въззивният съд не е обсъдил свидетелските показания на св.Ц. П.,която е работила като счетоводител през ревизирания период в ответното дружество.Същата е подписала процесните РКО в полза на Р. М.,Я. К. и В. Н. и твърди,че сумите по РКО са били изплатени на тези лица като връщане на заем,защото те са предоставили на дружеството лични средства за заплащане на парична гаранция пред съд.РКО са окачествени като служебен аванс,тъй като лицата били външни за фирмата и нямало друг счетоводен начин,по който да бъдат оправдани тези разходи.РКО от 29.06.06г.се отнасял за лични средства на ответника,които той предоставил във връзка със съдебната гаранция и по същите причини бил осчетоводен като застраховка.Сумите били предоставени от физическите лица без сключени договори за заем и според свидетелката на тях са им издадени разписки.Показанията на свидетелката кореспондират с представените писмени доказателства.По делото са приложени 2 бр.разписки,от които е видно ,че на 4.11.04г.З. Д. в качеството си на управител на С. Е. е получил от Р. М. М. 4 000 лв за заплащане на парична гаранция в общ размер 48 780 лв по сметка на ВКС за спиране на предварително изпълнение върху х-л”Ч.”с.Л. и от 5.11.04г.,с която той е предоставил за същата цел свои лични средства в размер на 12 212.70 лв.От определение от 18.04.05г.по гр.дело № 587/05г.на ВКС,ІV г.о. се установява,че на 11.11.04г.в Бургаския окръжен съд е постъпила молба от [фирма] [населено място] за спиране изпълнението на осъдително въззивно решение,придружено с вносна бележка от 9.11.04г.,от която е видно,че по сметка на ВКС в БНБ е внесена сумата 48 780 лв,представляваща обезпечение по смисъла на чл.218б ал.3 ГПК/отм./
Настоящият състав приема,че от събраните доказателства е оборена доказателствената сила на акта за начет,тъй като сумите,с които е задължен ищеца по процесните РКО не произтичат от липси,а са възстановени средства,които той и трети лица са предоставили на дружеството.
По изложените съображения въззивното решение е незаконосъобразно и следва да се отмени,като по реда на чл.293 ал.2 ГПК искът следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото ответникът по жалбата следва да заплати на жалбоподателя направените през касационната инстанция разноски в размер на 752 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 472 от 12.03.13г.,постановено по в. гр.дело № 3170/12г.на Софийски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 ГПК,предявен от [фирма] /в ликвидация/ против З. С. Д. за установяване съществуването на вземане по акт за начет от 14.09.09г.в размер на 25074.77 лв главница ; 10 987.10 лв – лихва и законна лихва върху главницата,считано от 1.11.01.до окончателното изплащане,за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС,32 състав по гр.дело № 52674/10г.
ОСЪЖДА [фирма]/ в ликвидация/да заплати на З. С. Д. сумата 752 лв /седемстотин петдесет и два/разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Светла Бояджиева:
Считам,че въззивното решение не е постановено в противоречие със задължителната практика,намерила израз в посоченото по-горе решение на ВКС,постановено по чл.290 ГПК,както и в противоречие с материалния и процесуалния закон.Съгласно чл.22 ал.5 Закона за държавната финансова инспекция фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното.Те могат да бъдат опровергани с всички видове доказателствени средства,в т.ч. и със свидетелски показания.В случая обаче ответникът не е оборил доказателствената сила на акта за начет.Показанията на св.П. са изолирани и не се подкрепят от други доказателства,че процесните суми действително са предоставени на дружеството като заем.Представените разписки нямат достоверна дата,а тази от 5.11.04г.изхожда от ищеца. За да се приеме,че е сключен договор за заем,необходимо е да се установи постигането на съгласие между договорящите лица,предаването на сумата от заемодателя на заемателя и задължението на заемателя за връщането й.Ответникът З. Д.,за когото е доказателствената тежест, не е ангажирал писмени доказателства – приходни касови ордери или платежни нареждания, удостоверяващи,че посочените лица са внесли в касата или по банкова сметка на дружеството посочените суми,както и такива от негова страна,че същият е предоставил суми на „С.”.Няма данни по делото такива да са съществували,но да са загубени или унищожени.Налага се извода,че начетеното лице не е доказало възраженията си по акта за начет,което води ангажиране на имуществената му отговорност по реда на ЗДФИ.
СЪДИЯ:
/С.Бояджиева/