2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 03.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5151 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М.П. срещу решение № 6348 от 26.07.16г.по в.гр.дело № 12590/15г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № 67-ІІ-28 от 24.05.15г.по гр.дело № 32684/13г.на Софийски районен съд,67 състав в осъдителната му част.С него е уважен иска с правно основание чл.59 ЗЗД,предявен от П. К. С. при условията на евентуалност,за сумата 10 243.56 лв,представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за периода от 1.08.10г.-12.07.12г.,през който ищецът е изпълнявал задълженията и за друга щатна бройка,наред с длъжността,на която е назначен – „старши инспектор/инспектор първа степен социални дейности и възпитателна работа”в затвора в [населено място].
В частта,с която искът по чл.84 ал.4 ЗДСл е отхвърлен,решението е влязло в сила.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът счита,че е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване,без да е формулиран разрешен от въззивния съд правен въпрос,който да е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата П. С. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявения от П. С. против Министерство на правосъдието главен иск с правно основание чл.84 ал.4 от Закона за държавния служител по съображения,че ищецът не е доказал наличието на изискуемата заповед за заместване по смисъла на чл.84 ал.2 ЗДСл,издадена от М.П. в качеството му на орган по назначаването.Прието е,че заповед № 143 от 14.07.10г.,с която му е възложено да отговаря за приемно отделение,VІ и VІІ групи- обвиняеми и подсъдими и наркозависими,лишени от свобода,настанени в обособено помещение на ІV етаж,е издадена от началника на затвора в [населено място] ,а според чл.11 ЗИНЗС министърът не може да делегира това си правомощие на началника на затвора.
За да уважи евентуалния иск по чл.59 ЗЗД въззивният съд е приел,че през процесния период,при изпълнение на служебните си задължения ищецът е замествал служителя П. П. и е съвместявал трудовите функции,които са били отредени за две щатни длъжности.Направен е извод,че е налице фактическия състав на неоснователното обогатяване – ищецът е обеднял предвид невъзможността имуществото му да бъде увеличено въпреки престирания труд,респективно ответникът се е обогатил за негова сметка,поради спестени разходи за трудово възнаграждение.
Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС,ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо,ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос,който не е посочен от жалбоподателя.За проверка на процесуалната допустимост на решението,като постановено по недопустим иск по чл.59 ЗЗД , настоящият състав счита,че следва да допусне касационното му обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 6348 от 26.07.16г., постановено по в.гр.дело № 12590/15г.на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателя М.П. да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 204.87 лв и да представи доказателства за това.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о.за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.