Р Е Ш Е Н И Е
№ 388
София 28.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора Раева
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2155 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби,подадени от И. С. Г. чрез адв.В. В. и адв.В. М. и от Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 2384 от 19.12.14г.по в.гр.дело № 3239/14г.на Софийски апелативен съд,10 състав.С него е отменено решение от 5.06.14г.по гр.дело № 13553/13г.на Софийски градски съд в частта,с която е уважена претенцията по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ на ищцата И. С. Г. против П. на РБългария за разликата над 10 000 лв до присъдените 20 000 лв и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за 10 000 лв.
Жалбоподателката обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част с оплаквания ,че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен.
Жалбоподателят Софийска апелативна прокуратура обжалва въззивното решение в осъдителната му част.Поддържа,че в нарушение на материалния закон въззивният съд е завишил размера на присъденото обезщетение,което не отговаря на обема и интензитета на претърпените неимуществени вреди.
С определение № 687 от 1.06.15г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 59 от 15.03.12г.по гр.дело № 434/11г.на ІV г.о.на ВКС, решение № 407 от 26.05.10г.по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о. и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК, което обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Според установената задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд – ТР № 3/22.04.05г.на ОСГК Според установената задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд, т. 11, държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, обезщетението се определя глобално по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване, а в т. 11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и прието, че размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. В мотивите си съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл са и решенията на ВКС постановени по уеднаквяване на съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ,в които е прието, че справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл той не е абстрактно понятие.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ – по отношение на ищцата е повдигнато обвинение в извършване на престъпление,по което е оправдана,с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди.При определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид периода на наказателното преследване,продължило около три години,така и липсата през този период на мярка за неотклонение „задържане под стража” и ниската степен на наложеното й ограничение за свободно придвижване.Съдът е приел,че външните проявления в здравословното и емоционалното състояние на ищцата представляват нормална житейска реакция,съответстваща на приложената наказателна репресия.Като е съобразил посочените обстоятелства въззивният съд е счел,че сумата 10 000 лв е достатъчна да обезщети ищцата за претърпените от нея вреди от неимуществен характер.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид доводите на страните във връзка с подадените касационни жалби и като провери правилността на решението на основание чл.291 ал.2 ГПК намира следното:
По жалбата на Софийска апелативна прокуратура:
Жалбата е основателна.
Съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти,което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера,необходим за репариране на понесените от ищцата морални вреди,който е завишен.
Настоящият съдебен състав намира,че за покриване на вредите на Г. – претърпяни болки и страдания от незаконно обвинение в извършване на престъпление,по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 6 000 лв.Този размер е съобразен с обстоятелството,че по отношение на ищцата не е определяна мярка за неотклонение „задържане под стража”,наказателното производство, развило се на две съдебни инстанции, е приключило в разумни срокове – три години.Освен показанията на св.А. не са ангажирани други доказателства,че Г. не е могла да започне работа при друг работодател поради воденото срещу нея наказателно приозводство.Същевременно е установено от гласните доказателства,че наказателното преследване,статута на обвиняема,е довело до негативни психически преживявания,стрес,безспокойство,ограничила е социалните си контакти,отразило се е и на здравословното й състояние –получила хипертония и бъбречна криза.Изброените обстоятелства имат отношение към размера на обезщетението и следва да се отчетат при определянето му.
По изложените съображения решението в частта,с която искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 6 000 лв до 10 000 лв като неоснователен да се отхвърли.
По жалбата на И. Г.:
По изложените по-горе съображения жалбата на И. Г. следва да се остави без уважение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2384 от 19.12.14г., постановено по в. гр.дело № 3239/14г.на Софийския апелативен съд в частта,с която искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 6 000 лв до 10 000 лв,както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. С. Г. срещу П. на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление,за което е оправдана,за 4 000 лв /разликата над 6 000 лв до уважения размер 10 000 лв/,със законната лихва,считано от 3.04.2013г.до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.