О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
София, 13.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1362 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от К. П. Н. чрез адв.К. М. срещу решение от 25.05.15г.по в.гр.дело № 15876/14г.на Софийски градски съд.С него е отменено решението от 11.03.14г.по гр.дело № 9248/13г.на Софийски районен съд,47 състав и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от същата страна срещу П. А. П. искове с правно основание чл.422 ГПК вр.с чл.240 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД,да бъде признато за установено,че П. А. П. дължи на К. П. Н. сумата от 11380 лв главница,представляваща неплатено задължение по договор за заем от 15.05.10г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 30.08.12г.до плащането,както и сумата от 32.12 лв лихва да забава за периода от 21.08.12г.до 30.08.12г.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК жалбоподателката поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Приложена е съдебна практика.
Ответникът по жалбата П. А. П. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че от представения по делото договор за заем от 15.05.2010г.,с нотариална заверка на подписите,сключен между К. Н.,като заемодател,и П. П.,в качеството на заемател ,не може да се направи извод,че посочената в него сума от 14 000 лв е получена от заемателя.Цитиран е чл.1 от договора,според който „заемодателят днес предава в собственост на заемателя сумата от 14 000 лв в брой за срок до 20.08.12г.,като след изтичане на срока заемателят е длъжен да върне дадената по-горе описана парична сума”.Направен е извод,че видно от съдържанието на цитираната клауза,в същата не е обективирано изявление за предаване, респ.получаване на заемната сума. Поради липса на други писмени доказателства,от които да се установява наличието на заемно правоотношение между страните,искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по релевантния за спора въпрос: При съдържаща се в договор за заем,подписан от двете страни формулировка”заемодателят предава в собственост на заемателя сумата…”следва ли да се приеме,че е налице свидетелстващо изявление на страните по договора,че сумата е предадена по смисъла на чл.240 ал.1 ЗЗД,като настоящият състав счита,че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение №123 от 2.05.12г.по гр.дело № 959/11г.на ІІІ г.о.; решение № 379 от 6.01.14г.по гр.дело № 171/12г.на ІV г.о.;решение № 546 от 23.07.10г.по гр.дело № 856/09г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.
Останалите въпроси имат характер на оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния закон и следва да бъдат обсъдени при разглеждане на спора по същество.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 25.05.15г.,постановено по в. гр.дело № 15876/14г.на Софийски градски съд,ІІ Б въззивен състав.
УКАЗВА на жалбоподателката К. П. Н. в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 252.60 лв по сметка на ВКС и да представи доказателства за това.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.