ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 513
София, 11.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на пети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № гр.дело № 5483 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. К. И. и К. М. И. чрез процесуалния им представител адв.Ж. Ж. от САК срещу решение № 169 от 7.7.2016 г, постановено по гр.дело № 629/2015 г на Кюстендилски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 373/4.8.2015 г на Кюстендилски районен съд по гр.дело № 1106/2014 г.
В касационната жалба се подържа, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на процесуалния и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му, както и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответницата по касационната жалба В. К. П. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника й адв.Д. З..Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното : През 1982 г съпрузите В. П. и Й. П. са придобили правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 9, на ет.3 в жилищната сграда на блок / №/ , /адрес/, [населено място], състоящ се от две стаи и кухня, със застроена площ от 63, 59 кв.м, ведно с прилежащото му избено помещение № 1, със застроена площ от 5, 56 кв.м, както и 1,006 % ид.части от общите части на сградата и 1,006 % ид.части от правото на строеж върху мястото.Този имот бил прехвърлен от съпрузите на 20.11.2006 г на ответницата Р. И. срещу задължение за издръжка и гледане, за което е съставен нотариален акт № 100, том 3, рег.№ 7079, н.д. 100/2006 г.С този договор ответницата поела да изпълнява неделимо задължение по отношение на двамата кредитори по алеаторния договор.Прехвърлителят Й. П. починал на 19.1.2008 г и оставил за наследници по закон съпругата му В. П., брат и низходящи на сестра му.
Прието е, че ищцата като преживяла съпруга може да иска разваляне на договора изцяло, поради пълно неизпълнение спрямо двамата праводатели както за своята част, така и за частта, отговаряща на правата й на наследник на починалия прехвърлител.В нейна полза е извършено саморъчно завещание, поради което ищцата придобивайка права по закон и завещание върху целия имот може да предяви иск по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор изцяло.
Прието е, че е налице пълно неизпълнение на договорно задължение и искът по чл.87 ал.3 ЗЗД е уважен, а заедно с него и този по чл.135 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищцата, че сключения между ответницата и нейния син договор за продажба на жилището предмет на спора е относително недействителен спрямо кредитора.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК касаторите са посочели ,че въззивното решение е недопустимо до размера на 1/6 ид.част от имота, тъй като ищцата може да претендира разваляне за своята идеална част от имота и за частта, отговаряща на правата на съпруга й В случая преживялата съпруга наследява заедно с брат и низходящи на прехвълителя, поради което за частта на другите наследници не може да претендира разваляне на договора.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол.С ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1/2009 г от 19 февруари 2010 г по т.дело № 1/2009 г на ОСГТК е прието, че ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Воден гореизложените мотиви Върховният касационен съд, Четвърто ГО
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 169 от 7.7.2016 г, постановено по гр.дело № 629/2015 г на Кюстендилски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 373/4.8.2015 г на Кюстендилски районен съд по гр.дело № 1106/2014 г.
ЗАДЪЛЖАВА касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 582, 46 лв в едноседмичен срок от връчването.
След изтичане на срока делото да се докладва да насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.