Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
София 26.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2754 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. А. Ч. и Р. Н. Ч. чрез адв.Б. Т. срещу решение № 77 от 21.02.14г.по в.гр.дело № 58/14г.на Окръжен съд – Пазарджик.С него е отменено решение от 29.11.13г.по гр.дело № 1325/13г.на Районен съд-Пазарджик и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен искът,предявен от същите страни против И. Н. Ч.-М. за разваляне поради виновно неизпълнение на сключения договор за прехвърляне на недвижим имот с нот.акт № г.,т,н.д.№ г.,по силата на който Н. Р. Ч. със съгласието на съпругата си М. А. Ч. са прехвърлили на ответницата недвижим имот,представляващ апартамент № ,находящ се в [населено място], [улица],ет. срещу поето от нея задължение да се грижи за родителите си до края на живота им .
С определение № 1122 от 3.10.14г.на настоящия състав на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: ако приобретателят по алеаторен договор не е в състояние да изпълни задължението си поради обстоятелството,че кредиторът възпрепятства изпълнението, следва ли да предостави паричен еквивалент.
Съгласно задължителната практика /решение № 363 от 26.05.10г.по гр.дело № 756/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 82 от 5.04.11г.по гр.дело № 1313/09г.на ВКС,ІV г.о,постановени по реда на чл.290 ГПК/когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура,той се поставя в забава.Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари,а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Неприемането,съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка,тъй като издръжка може да се осигурява, според обстоятелствата – в натура или пари.Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура,длъжникът трябва продължи изпълнението в пари,без да чака решение за трансформация.Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена,докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка.Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова,ако кредиторът е в забава ,то се погасява поради невъзможност,за която длъжникът не отговаря.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД въззивният съд е приел,че кредиторите с поведението си не са оказали дължимото съдействие за изпълнението на договора,с което са се поставили в забава,което пък от своя страна е довело до погасяване задължението на ответницата да престира по договора с оглед уговореното изпълнение в натура.
В касационната жалба се правят оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон.Поддържа се,че ответницата е била неизправна страна по алеаторния договор,а дори и при липса на дължимото съдействие от страна на кредиторите, е следвало да поиска трансформация на поетото задължение в паричен еквивалент.Искането е за отмяна на решението и разваляне на алеаторния договор.
Ответницата по жалбата И. Н. Ч.-М. моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното:
По делото е установено,че с нот.акт № г.наследодателят на страните Н. Ч.,със съгласието на съпругата си ищцата М. Ч. е прехвърлил на ответницата И. Ч.-М.,тяхна дъщеря, собствеността на свой недвижим имот срещу поето задължение за пожизнено гледане.Апартаментът,предмет на сделката, е представлявал СИО – предоставен като обезщетение на Н. Ч. срещу отчужден негов недвижим имот,изплатен по време на брака му с М. Ч..И двамата прехвърлители са имали нужда от грижи предвид напредналата им възраст – ищцата е на 74 г.,а съпругът й е починал на 79г., и влошеното им здравословно състояние.Ответницата не оспорва факта,че не е полагала грижи за родителите си,но твърди,че майка й всячески е препятствала тази възможност.Обстоятелството,че кредиторите неоправдано са отказвали съдействие за изпълнение на задължението в натура,се установява от показанията на св.М./съпруг на ответницата/,които кореспондират с данните по делото за влошените им отношения,а именно,че Ч. е декларирал имота през 1998г.като негов собствен и на съпругата му; че са го отдавали под наем; че е била образувана полицейска преписка по жалба на М. Ч. срещу ответницата за упражнен от нейна страна психически тормоз върху наемателя на жилището.
С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,противоречие на правните изводи на въззивния съд със задължителната практика би било налице,ако в алеаторния договор бе уговорено задължение за издръжка,но в случая е уговорено само задължение за гледане.Ето защо настоящият състав приема,че правилно и в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел,че след като кредиторите не са оказали дължимото съдействие на длъжника за изпълнение на задължението за полагане на грижи,то се погасява поради невъзможност,за която длъжникът не отговаря.
Законосъобразен е извода на въззивния съд за неоснователност на предявения иск,но в диспозитива на решението не са отчетени наследствените права на ответницата в размер на 1/6 ид.част,въпреки изложените мотиви в тази насока.Ищцата М. Ч. на лично основание и като наследник на съпруга си може да претендира разваляне на договора до размера на собствените си 4/6 ид.части,а ищцата Р. Ч. като наследник на баща си – на 1/ 6 ид.ч.По отношение на останалата 1/6 ид.част от имота не може да се иска разваляне на договора,тъй като по силата на наследяването е преминала в патримониума на ответницата.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема,че следва да обезсили въззивното решение в частта,с която е отхвърлен иска по чл.87 ал.3 ЗЗД до размер на 1/6 ид.част от имота като недопустимо,а в останалата част следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата направените за касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 77 от 21.02.14г.,постановено по в. гр.дело № 58/14г.на Пазарджишкия окръжен съд в частта,с която е отхвърлен искът,предявен от М. А. Ч. и Р. Н. Ч. против И. Н. Ч. – М. за разваляне поради виновно неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот с нот.акт № г.,т.ІV,н.д.№ г.,по силата на който Н. Р. Ч. със съгласието на съпругата си М. А. Ч. са прехвърлили на И. Н. Ч. свой недвижим имот,представляващ апартамент,находящ се в [населено място], [улица] ет., до размер на 1/ 6 идеална част и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА М. А. Ч. и Р. Н. Ч. да заплатят на И. Н. Ч. сумата 300 лв/триста/разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.