3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 08.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3673 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на МБАЛ [фирма] [населено място] срещу решение № 73 от 3.05.16г.,постановено по в.гр.дело № 129/16г.на Варненския апелативен съд.С него е потвърдено решение № 1688 от 16.10.15г.,постановено по гр.дело № 3659/13г.на Варненския окръжен съд в частта,с която [фирма] е осъдено да заплати на Д. Б. Д.,починал в хода на процеса,с правоприемници Г. Д. Д.,Б. Д. Д. и М. Д. Б.,сумата от 39 973.35 лв,от които 26 000лв,представляващи неимуществени вреди,вследствие влошаване на здравословното му състояние/ексцес/,а сумата 13973.35 лв-обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.12.2008г.- 20.12.13г.,ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 20.12.13г.; ведно с обезщетение за имуществени вреди в размер на 7192.15 лв,представляващи разходи за лечение на влошеното му здравословно състояние,ведно със законната лихва,считано от 20.12.13г.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
В изложението към касационната жалба се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Формулирани са следните правни въпроси:1. При наличие на няколко противоположни по смисъл заключения на вещи лица по едни и същи въпроси,длъжен ли е съдът да ги обсъди и изложи аргументи защо възприема или не всяко едно от тях; 2.При наличие на постановено от ВКС съдебно решение по иск за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане,в което е предвидено”с оглед бъдеща превенция”,длъжен ли е съдът по последващ иск за ексцес,да го съобрази при определяне размера на новото обезщетение; 3.Налице ли е съпричиняване,ако лицето се е подложило на лечение,което му е било назначено,но впоследствие се установило,че е било неправилно и вследствие на това са настъпили вреди,в конкретния случай – ексцес вследствие непозволено увреждане.
В отговор ответниците по жалбата Г. Д. Д. и Б. Д. Д. чрез адв.Н. и адв. Д. Д. считат,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Претендират за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба и изложението към касационната жалба намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за успешното провеждане на иска.Прието е,че фактът на увреждането е установен с влязло в сила решение № 473 от 13.09.10г.по гр.дело № 1329/09г.на ІІІ г.о.на ВКС,с което съдът е осъдил [фирма] да заплати на Д. Д. обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на нехуманно отношение на лекарския екип на спешния кабинет на ІІ-ро хирургическо отделение на болницата,на 19.01.05г.по време и след смъртта на съпругата му Г. Д.,което е довело до влошаване на здравословното му състояние – исхемична болест на сърцето и хипертония,за което е инвалидизиран с решение на ТЕЛК от 8.02.2006г.Спорно било по делото налице ли е връзка между увреждането на здравословното състояние на Д. Д. през 2005 г.и последващия ексцес през 2008г.Съдът е възприел заключението на СМЕ,според което влошаването след 25.12.2008г.е в непосредствена причинно следствена връзка с първоначалното увреждане ,свързано със смъртта на съпругата му на 19.01.2005г.Прието е,че и трите заболявания на сърцето – исхемична болест,предсърдно мъждене и сърдечна недостатъчност,представляват усложнения в здравето му и са вследствие преживяната от него психотравма от смъртта на съпругата му.Направен е извод от съда,че е налице ексцес и съответно ново вземане за обезщетение,което следва да се съобрази със състоянието на Д. след 2008г.и претърпените от него болки и страдания,довели до летален изход.Като е съобразил,че влошеното здравословно състояние на Д. е наложило постоянно,ежедневно лечение,тежки за понасяне интервенции,проведени няколко операции,настъпила некроза на крайниците,реалната опасност от ампутация и настъпилата смърт,съдът е присъдил сумата 26 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.Уважена е и претенцията за имуществени вреди в доказания от писмените доказателства и от заключението на С. размер.
Настоящият съдебен състав намира,че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно задължението на въззивния съд да направи оценка на заключението на вещото лице и да го обсъди заедно с другите доказателства по делото/уточнен и конкретизиран съгласно разясненията в ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/,като счита че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 113 от 28.02.11г.по гр.дело № 1062/10г.на ІV г.о.; решение № 108 от 16.05.11г.по гр.дело № 1814/09г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК и др.
Вторият въпрос не е от значение за изхода на спора,тъй като под израза „бъдеща превенция”съдът е имал предвид въздържане за в бъдеще от подобни противоправни действия от длъжностните лица при ответното дружество,а не обезщетяване на бъдещи вреди.
Третият въпрос не е разрешаван от въззивния съд и съответно по него не е налице общото основание чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 73 от 3.06.16г., постановено по в.гр.дело № 129/16 г.на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя [фирма] да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 943.32 лв по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението и да представи доказателства за това.
След внасяне на държавната такса делото на да се докладва на Председателя на ІV г.о.за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.