Решение №915 от 2.10.2017 по търг. дело №1450/1450 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 915
София, 02.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 472 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. А. И. чрез адв.А. Л. срещу решение № 7260 от 30.09.16г.по в.гр.дело № 16996/14г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № І-49 -32/27.06.14г.,постановено по гр.дело № 28948/12г.на СРС,І г.о.,49 състав в частта,с която е уважен предявения от Г. С. М. иск с правно основание чл.93 ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 7 500 евро,представляваща двойния размер на дадения от ищцата задатък по силата на сключен на 25.07.07г.предварителен договор за продажба на тавански помещения №№,находящи се в жилищна сграда в [населено място],ЖК”И.”,ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.
В изложението по чл.284 ал.1 т.1 ГПК са формулирали правни въпроси,които жалбоподателят счита,че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и разрешавани противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.1 т. и т.2 ГПК.
Постъпила е касационна жалба и от Г. С. М. чрез адв.А. М. и адв.С. А. против въззивното решение,с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта,с която е отхвърлен искът й с правно основание чл.61 ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 2375 евро/частичен иск от вземане в размер на 6 748 евро/,с която ответникът С. А. И. се е обогатил неоснователно вследствие на извършени подобрения в таванско помещение № ,находящо се в жилищна сграда в [населено място],кв.И. ,и за сумата 2375 евро /частичен иск от вземане с размер 5588 евро/за извършени подобрения в таванско помещение № находящо се в жилищна сграда в [населено място],кв.И. .
Жалбоподателката счита,че по поставените от нея правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,което обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че между страните е възникнало облигационно отношение по силата на предварителен договор от 25.07.2007г.,съгласно който С. А. И. в качеството си на продавач и Г. С. М. в качеството на купувач,са се договорили,че продавачът продава на купувача таванско помещение № /ателие/ и тавански помещения №и № в[жк],гр.София,за сумата от 41500 евро,платима,както следва : 4150 евро-задатък и 37 350 евро- платима,както следва : 18 000 евро при нотариалното прехвърляне на помещение № 2/ателие/,а сумата от 19 350 евро при нотариалното прехвърляне на помещение № и № ,като страните са се съгласили да сключат окончателен договор до 25.08.07г.Безспорно е по делото,че при сключване на договора Г. М. е заплатила задатък в размер на 4500 евро и че продавачът е изпълнил задължението си за прехвърляне правото на собственост на таванско помещение № с нот.акт № /2007г.
За да уважи иска по чл.93 ал.2 ЗЗД въззивният съд е приел,че ищцата е упражнила надлежно правото си да развали договора с нотариална покана от 10.04.12г.,като е счел,че в нито една от по-ранните нотариални покани страните не са упражнили валидно правото си на разваляне.Изложени са съображения,че фактът,че с нотариалната покана от 28.07.08г.продавачът е отправил изявление за разваляне на договора,е ирелевантно,тъй като е предложил нова цена,поради което е отложено сключването на окончателния договор с 10 дни,т.е.касае се за срок за приемане на нова оферта по смисъла на чл.13 ЗЗД,която не е приета от купувачката. Ответникът не е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху имотите по предварителния договор,поради което ищцата валидно е упражнила правото си да го развали и съответно следва да получи дадения задатък в двоен размер.
За да отхвърли иска по чл.61 ал.2 ЗЗД въззивният съд,въз основа на основното и допълнително заключение на СТЕ, е приел,че ищцата не е доказала извършените от нея СМР да са увеличили стойността на имотите,предмет на предварителния договор.Отделно от това,съдът е изложил съображения,че работата не е приета уместно с оглед наличието на незаконно строителство.Установено е от констативен акт №.,че на таванския етаж в жилищната сграда на [улица] е пробит отвор в съществуващата двускатна покривна плоча с размери 4.33/3.35м и с площ от 14.50 кв.м.,което представлява незаконен строеж,а от заповед № РД -19-13/13.10.08г.е видно,че са спрени всички видове СМР,описани в констативния акт.
Настоящият съдебен състав намира,че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и по двете касационни жалби.
По касационната жалба на С. И.:
Не е налице предвиденото в чл.280 ал.1 т.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване по въпроса : Когато една от страните по предварителен договор за покупко-продажба на имот е изразила воля за преустановяване на договорната връзка и е изпълнила процедурата по развалянето по чл.87 ал.1 ЗЗД може ли да се приеме,че чрез отправяне на оферта за нов договор на същия имот при по-висока продажна цена,изявлението на същата страна за разваляне е без правно значение.Според задължителната съдебна практика,в т.ч.приложена от жалбоподателя,е прието,че договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление,като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение,свързано с искане за изпълнение в подходящ срок,както и с изявление,че договорът се смята развален в случай на неизпълнение в дадения срок/р.21/30.06.15г.по т.д.№ 1107/12г. на ВКС,І т.о./Като е приел,че продавачът е неизправна страна ,тъй като не е изпълнил задължението си по предварителния договор при несъгласие на купувачката с новата продажна цена,заявено пред нот.Р. на 5.08.08г.,както и че към 17.09.08г.не е предоставил всички изискуеми документи за изповядване на сделката,въззивният съд не се е отклонил от тази практика.
На въпроса :Кога се счита,че купувачът по предварителния договор е изправна страна е даден отговор в решение № 251 от 7.01.13г.по т.д.№ 1002/11г.на ВКС,ТК,ІІ отд.В него е посочено,че постигнатите между страните договорености са задължителни за тях съгласно изричната норма на чл.20а ЗЗД,според която договореностите имат сила на закон за тези,които са ги сключили.Принципът за свобода на договарянето е намерил израз в преобладаващо диспозитивния характер на нормите на ЗЗД.Такава норма е и разпоредбата на чл.87 ал.1 ЗЗД,установяваща предпоставките за разваляне на двустранните договори при виновно неизпълнение.В конкретния казус следва да се приеме,че след като страните са постигнали изрична уговорка договорът да бъде обявен за окончателен до изтичането на конкретно определен срок и при конкретно определена продажна цена и начин на плащане, и тази уговорка не бъде спазена,поради виновно неизпълнение на една от страните,изправната страна има правната възможност да иска разваляне на договора.В съответствие с практиката въззивният съд е приел,че ищцата е изправна страна,тъй като е изпълнила задължението да заплати задатъка,а видно от констативния протокол от 17.09.08г.същата е предоставила в брой пред нотариуса и продавача остатъкът от цената в размер на 22 500 евро,а съответно ответникът не е представил документи, необходими за нотариалното изповядване на сделката.
Въпросът: При разваляне на договора по чл.87 ал.1 ЗЗД към кой момент се преценява изправността на кредитора,упражняващ правото да развали договора,не е разрешен в противоречие с приложеното решение № 1 от 21.05.14г.по т.д.№ 592/12г.на ВКС,ТК,ІІ т.о.Същото се отнася за различна хипотеза и е допуснато касационно обжалване по друг въпрос: Следва ли учредяването на договорна ипотека върху имот от страна на продавача,представляващо част от обичайната търговска практика,да се счита за нарушение на договорните задължения,произтичащи от предварителен договор между страните,при условие,че в правната сфера на купувача не са настъпили негативни последици.
Настоящият съдебен състав не констатира противоречие със задължителната практика и по въпроса : Длъжен ли е въззивният съд при мотивиране на съдебния акт да разгледа всички искания и възражения на страните,да обсъди всички доказателства и да изложи подробни съображения относно правнорелевантните факти и да постанови решението си при съвкупна преценка на доказателствения материал.В обжалваното решение съдът е направил анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните,преценил ги е по вътрешно убеждение и е изложил фактически и правни изводи по спора.
По касационната жалба на Г. М.:
Жалбоподателката поставя следните въпроси: Допустимо ли е да се приемат за подобрения и да се присъжда на основание чл.60-62 ЗЗД стойността на извършени в чужд имот строително-монтажни дейности ,за които от компетентните органи не е издадена надлежна заповед за премахването им; Следва ли съдът да извърши преценка дали чуждата работа отговаря на интересите и на действителната или предполагаема воля на доминуса,или законността на извършеното строителство е правопораждащ факт за ангажиране на отговорността му; Длъжен ли е въззивният съд при мотивиране на съдебния акт да се произнесе по отношение на правопораждащия фактически състав,да разгледа всички искания и възражения на страните,да разгледа материалноправния спор,като обсъди всички доказателства по него,както и да изложи подробни съображения относно фактите и доказателствата по делото,да постанови решението си при съвкупна преценка на доказателствения материал.
Съгласно задължителната съдебна практика,обективирана в приложеното от жалбоподателката решение № 385 от 8.02.16г.по гр.дело № 6740/14г.на ВКС,ІV г.о.,воденето на чужда работа без поръчка е законово облигационно отношение,което възниква в случаите,когато една лице,наречено управител на работата или гестор съзнателно предприема извършване на чужда работа.Правоотношението се поражда между гестора и лицето,в чиято правна сфера са извършени действията,което е наречено заинтересовано лице,или доминус.Фактическият състав на воденото на чужда работа без поръчка включва елементите:гесторът извършва фактически или правни действия; работата се извършва за друго лице,така че последиците настъпват в чужда правна сфера;работата се извършва само в чужд,но не и в собствен интерес и гесторът знае,че извършва чужда работа ; гесторът не трябва да е овластен или натоварен за нейното извършване ; предприемането на чуждата работа следва да отговаря на интересите или на действителната или предполагаема воля на доминуса.Съгласно разпоредбата на чл.61 ал.1 ЗЗД ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес заинтересованият е длъжен да задълженията,сключени от негово име,да обезщети управителя на работата за личните задължения,които той е поел и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с тази практика.
В конкретния случай съдът е преценил,че извършените от ищцата строително-монтажни работи не представляват подобрения,които да увеличават стойността на имота.Съображенията,че работата не е била предприета уместно доколкото се касае за незаконно строителство, констатирано от компетентните органи,са допълнителен мотив за отхвърляне на претенцията.С оглед на това,въпросът дали има издадено предписание за премахване на незаконните СМР от компетентните органи,е без значение за изхода на спора.
Както бе посочено по-горе,въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни за спора доказателства,доводи и възражения на страните не е разрешен в противоречие със съдебната практика.
Оплакванията за неправилна преценка от въззивния съд на събраните в процеса доказателства представляват касационни основания по чл.281 т.3 ГПК,които могат да бъдат предмет на проверка само след допуснато касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 7260 от 30.09.16г.,постановено по в.гр.дело № 16996/14г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top