1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
гр.София, 28.04.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N5093 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.06.2016г. по гр.д.№ 893 / 2016г. на ОС Пловдив, с което е уважен иск с правно основание чл.422 ГПК.
Жалбоподателят – М. Х. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът С. Н. К., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционнота решение, е признал за установено, че М. Х. дължи на С. Н. сумата от 8000 лева, получена от първия без основание, с оглед нищожен договор от 01.06.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 09.10.2014 г. до окончателното погасяване, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 8500 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от подаване на заявлението в съда – 09.10.2014 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9195 от 20.10.2014 г. по ч.гр.д. № 14524/2014 г. по описа на РС Пловдив.
Прието е, че видно от представения по делото договор от 01.06.2012г. М. Х.- като представител на [фирма] и С. Н. са се договорили последният да придобие 10 % от собствеността, активите и пасивите на Ш. – онлайн магазин за продажба на туристически пакети; туроператор и турагент, като срещу дяловете от 10 % на 01.06.2012г. е платил сумата от 8 000 лева като първа вноска.
Съдът е приел, че в настоящия случая е абсолютно възможно да се учреди търговско дружество с наименование [фирма], с оглед на което процесната сделка не е нищожна поради липса на предмет. Изложени са съображения за това, че що се отнася до твърдението за недействителност на договора поради липса на основание, следва да се има предвид, че основанието на договора е причината страните да се задължат, а в случая е посочено, че с въпросната сделка ищецът придобива 10 % от собствеността, активите и пасивите на дружеството, като са посочени и допълнителни условия във връзка с това. При тези данни е прието, че основанието на договора е да се придобие въпросното право и в тази връзка не е налице липса на основание.
Съдът е счел, без да е допуснал поискани в тази връзка гласни доказателства, че с оглед съдържанието на договора, е несъмнено, че с него се прехвърлят дружествени дялове на търговско дружество. Изложени са съображенвия за това, че съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2 от ТЗ прехвърлянето на дружествени дялове следва да се извърши с нотариално заверени подписи на сделката и да се впише в търговския регистър, а процесният договор е в обикновена писмена форма и доколкото в разпоредбата на чл.26, ал.2, предложение 3-то от ЗЗД е предвидено, че договорите при които липсва предписана от закона форма са нищожни, то изложеното обосновава извода за нищожност на сключения договор. Прието е, че при позоваване на договор, за който се претендират дадени правни последици, решаващият съд е длъжен да провери неговата действителност от гледна точка на формалните основания за нищожност, тъй като съдът е длъжен да приложи служебно материално правна норма от императивен характер. Съдът е изложил съображения за това, че нищожният договор не поражда права и задължения, и не обвързва страните от момента на неговото сключване, поради което процесната сума е получена от жалбоподателя без правно основание, поради което предявеният иск за признаване за установено, че дължи същата е уважен.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: допустими ли са гласни доказателства за доказване фактическата обстановка при сключването на договора, обстоятелствата при които са дадени парите, как са изразходвани парите, какво е заплащано с тях с оглед ограничението на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, налице ли е процесуално нарушение ако от една страна съдът е приел, че ответникът следва да установи наличие на основание за плащане, а от друга не е допуснал исканите гласни доказателства за това, допустимо ли е съдът служебно да не прилага презумпцията на чл.301 ТЗ, с мотива че няма доказателства в насока, че търговецът е знаел за извършените действия от упълномощения от него представител, следва ли въззивният съд да обсъжда приложението на презумпцията на чл.301 ТЗ, ако този въпрос не е разглеждан пред първата инстанция и може ли със свидетелски показания да се установява основанието на договора, т.е. защо е извършено плащането. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, .1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 29.06.2015г. по гр.д.№7040/2014г., ІІІ г.о., в което е прието, че пред въззивният съд страните не могат да твърдят нови факти и възражения, решение от 23.07.2010г. по гр.д.№856/2009г., ІV г.о. за ограничението на чл.164, ал.1,т.3 ГПК, което не е приложимо когато спорът е за смисъла на постигнатите договорености, решение от 17.10.2014г. по гр.д.№2902/2014г., ІІІ г.о. за допустимостта на свидетелски показания за обстоятелствата, при които е сключен договора, за значението на отделните уговорки, за изясняване действителната обща воля на страните, решение от 23.01.2014г. по гр.д.№483/2012г., І т.о. на ВКС, за това, че не може да се установява със свидетелските показания погасяване на парично задължение, освен при предпоставките на чл.164, ал.2 ГПК.
Настоящият състав намира, че въпросите налице ли е процесуално нарушение ако от една страна съдът е приел, че ответникът следва да установи наличие на основание за плащане, а от друга не е допуснал исканите гласни доказателства за това, допустимо ли е съдът служебно да не прилага презумпцията на чл.301 ТЗ, с мотива че няма доказателства в насока, че търговецът е знаел за извършените действия от упълномощения от него представител, следва ли въззивният съд да обсъжда приложението на презумпцията на чл.301 ТЗ, ако този въпрос не е разглеждан пред първата инстанция, не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда за основателност на предявения иск- т.1 ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС.
Що се касае до въпросите допустими ли са гласни доказателства за доказване фактическата обстановка при сключването на договор, обстоятелствата при които са дадени суми по договор, как са изразходвани същите, какво е заплащано с тях, с оглед ограничението на чл.164, ал.1, т.3 ГПК и може ли със свидетелски показания да се установява основанието на договор, т.е. защо е извършено плащането на определена сума пари по договор, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че те са от значение за спора и следва да се допусне касационно обжалване, тъй въззивният съд в обжалваното решение е дал отговор на същите в противоречие с практиката на ВКС.
Предвид изложените съображения,съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.06.2016г. по гр.д.№ 893 / 2016г. на ОС Пловдив.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса от М. Х. Н. в размер на 162 лева, с представяне копие от вносния документ в канцеларията на съда, за което да му се съобщи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: