О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1168
гр.София, 20.10.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3905 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 02.04.2014г. по гр.д.№2811 / 2013г, с което ОС Варна е обезсилил първоинстанционното решение по иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Жалбоподателят – А. П. П., чрез процсуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
Жалбоподателят Ж. Б. Б., чрез процесуалните си представители поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по правен въпрос, които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е обезсилил първоинстанционното решение, е върнал делото за разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по предявените искове след отстраняване на нередовностите им чрез конституиране на необходимите задължителни другари.
Установено е по делото, че районният съд е отхвърли исковете на А. и И. П. правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, предявени срещу Ж. Б. за установяване в отношенията между страните, че последният в качеството си на вещо лице е депозирал неверни заключение по адм.д. № 703/2009г. и адм.д. № 1427/2009г. по описа на Административен съд – гр.Варна, с което е осъществил състава на на престъпление по чл. 291, ал. 2 НК.
При тези данни съдът е счел, че първоинстанционното решение е недопустимо. Изложени са съображения за това, че по делото, в което се разглежда иск за това, че вещото лице е дало невярно заключение, страни по адм.д. № 703/2009г. и адм.д. № 1427/2009г. по описа на Административен съд – гр.Варна са всички лица ползващи се от влезлите в сила решения по тези дела, поради което същите имат качеството на необходими, задължителни другари по исковете на А. и И. П. с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК. Съдът се е позовал на т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2013г., от 09.12.2013г. по ТД № 1/2013г. на ОСГТК и е приел, че тези страни не могат да се конституират във въззивното производство, поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор на новоконституирани страни.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката А. П. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, а именно: за условията за допустимост на доказателства във въззивното производство, за предпоставките за конституиране на необходими другари по иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК, за последиците от не приет отвод на съдия. Поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят Ж. Б. Б., чрезпроцесуалните си представители поддържа, че в решението е даден отговор на процесуален въпрос от значение за спора, а именно имат ли качеството на необходими другари в производство по иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК заинтересуваните лица в производство по оспорване на административни актове, когато ответник е вещо лице дало заключение в административното дело, когато се твърди че е извършило престъпление по чл.291, ал.2 ГПК и следва ли да бъдат конституирани в гражданското дело. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя А. П., чрез процесуалния й представител въпроси за условията за допустимост на доказателства във въззивното производство и за последиците от не приет отвод на съдия, тъй като същите не съставляват общо основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и даденото тълкуване в т.1 от ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че по поставения и от двамата жалбоподатели въпрос за това имат ли качеството на необходими другари в производство по иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК заинтересуваните лица в производство по оспорване на административни актове, когато ответник по гражданския иск е вещо лице дало заключение в административното дело, при твърдение че е извършило престъпление по чл.291, ал.2 ГПК и следва ли да бъдат конституирани в гражданското дело следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1т.3 ГПК. Налице е въпрос от значение за спора, по който не е установена трайна практика.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.04.2014г. по гр.д.№2811 / 2013г. на ОС Варна.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след внасяне на държавна такса от по 40 лева от жалбоподателите А. П. П. и Ж. Б. Б. в седмичен срок от съобщаването им за това, за което да представят доказателства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: