1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
гр.София, 18.04.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4806 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 25.07.2016г. по гр.д.№196/2016г. на АС София , с което е отхвърлен иск с правно основание чл.124 ГПК, във вр. с чл.179 ЗЗД.
Жалбоподателят – М. М. З., чрез процеуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение частично е отхвърлил предявеният от М. М. срещу [фирма] иск за признаване за установено, че ипотечното право на [фирма] върху апартамент № 23 и гараж № 3 в жилищтна сграда в [населено място].
Първоинстанционното решение , в частта му, с която е признато за установено по отношение на [фирма] и [фирма] , че М. М. е собственик на апартамент № 23 и гараж № 3, в [населено място] е влязло в сила като необжалвано.
Установено е по делото, че в частта, с която първоинстанционното решение е влязло в сила, ищцата е призната за собственик на процесните имоти на основание упражнявана фактическа власт върху същите, продължила над 10 години, начиная от нанасянето й в тях от м. декември, 2003г. Прието е, че същите били закупени на 31.07. 2003г. от [фирма] , представлявано от бащата на М. М. , с нотариални актове № 140 и 141/2003г. на нотариус с район на действие Софийски районен съд. Установено е, че на 23.06.2009г. [фирма] , в качеството на длъжник и собственик на недвижим имот, процесния апартамент № 23,на [улица], №80, [населено място], е учредил в полза на „И.” ипотека върху същия за обезпечаване на част от вземанията на [фирма] по Договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство, като ипотечният договор е обективиран в нота риален акт № 19, д.№ 17/2009г., представен по делото. Констатироно е, че преди да изтече в полза на ищцата придобивна давност, собственикът на имота [фирма] е учредил ипотека за обезпечаване на дълг към ответното дружество
При тези данни съдът е счел за неоснователен доводът на ищцата, че с оглед характера на осъществения от нея придобивен способ досежно процесните имоти, а именно упражняване на давностно владение, ипотечното право на ипотекарния кредитор се е погасило, тъй като при оригинерните способи за придобиване на право на собственост вещното право се придобива самостоятелно и свободно от всякакви тежести и ограничения. Въззивният състав е изложил съображения за това, че дали способът за придобиване право на собственост е оригинирен или деривативен е квалифициране с оглед на това дали правото произхожда или не от предишен собственик, а какъв е обаче обемът на правото, което се придобива, това следва да е в зависимост от обема на съществуващото право. Прието е, че промяната в собственика на имота е непротивопоставима на лицето, в полза на което надлежно е учредена действителна ипотека върху имота, и не води до погасяване на ипотечното право. Съдът е приел, че поради липса на правна уредба при оригинерните способи правото да се придобива чисто от тежести , с признаване в полза на ищцата право на собственост върху апартамента по силата на давностно владение, учреденото в полза на ответното дружество ипотечно право не се е погасило, поради което е отхвърлил предявения иск за признаване за установено по отношение на ответното дружество , че същото не съществува.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят , чрез процесуалния си представител, в поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички относими към предмета на делото доводи на страните и подкрепящите ги доказателства, за това ипотеката следва ли имота, когато е учредена от един собственик, а по късно имота е придобит от друго лице на орогинерно правно основание –придобивна давност, както и има ли право ипотекарният кредитор на предишния собственик да изнесе имота на публична продан, ако с влязло в сила решение спрямо предишния собственик е прието за установено, че трето лице е придобило правото на собственост. Поддържа , че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, за правната характеристика на придобивната давност и за последиците на публичната продан .
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да обсъди всички относими към предмета на делото доводи на страните и подкрепящите ги доказателства, тъй като на същият съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС. По този въпрос практиката е уеднаквена от Върховния касационен съд и с постановени по реда на чл.290 ГПК решения № 24/ 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744/ 2008/ г., І г.о., № 217/ 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/ 2010 г., ІV г.о., № 228/ 01.10.2014 г. по гр.д.№ 1060/ 2014 г, І г.о. и др.. Съгласно даденото в тях тълкуване на процесуалния закон, въззивният съд е такъв по съществото на спора и не може да действа като контролно-отменителна инстанция. Този извод е направен и в Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/ 2013 г., ОСГТК,като се посочва, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.
Що се касае до въпроса има ли право ипотекарният кредитор на предишния собственик да изнесе имота на публична продан, ако с влязло в сила решение спрямо предишния собственик е прието за установено, че трето лице е придобило правото на собственост, настоящият състав намира, че същият не от значение за изхода на спора по конкретното дело, тъй като не е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и не е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Ето защо по отношение на него не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК и т.1 от ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС.
По въпроса ипотеката следва ли имота, когато е учредена от един собственик, а по късно имота е придобит от друго лице на орогинерно правно основание –придобивна давност Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, 3 ГПК, тъй като същият е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.07.2016г. по гр.д.№196/2016г. на АС София , с което е отхвърлен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр.179 ЗЗД.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след внасяне на държавна такса от М. М. З. в размер на 610 лева, в седмичен срок от съобщаването й за това, за което да представи доказателства в канцеларията на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: