О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
гр.София, 19.06.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни, две хиляди и четиринадесета гоодина в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2800 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 23.10.2013г. по гр.д.№ 483 / 2013г., с което ОС Враца е уважил иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Жалбоподателите К. Л. И. и ЗК”Т.-”-с.Т., чрез процесуалния си представител поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точнвото приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от касационния съд, тъй като не са налице предпоставките на чл.280 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявения от [фирма] иск срещу З. „Т. ”-с.Т. и К. Л. с правно основание чл.135 ЗЗД и е обявил за недействителен по отношение на ищеца договор от 26.04.2010г. за учредяване на ипотека, сключен между двамата ответници и обективиран в нотариален акт №г. по описа на нотариус с район на действие РС-Б. С., вписан в регистъра на Нотариалната камара под №.
Установено е, че с решение постановено по гр.дело №1228/2003г. на ОС Враца е осъдена Ч.”Д.”с.Т. да заплати на [фирма] сумата 28 490.42лв. Прието е, че правоприемник на Ч.”Д.”с.Т. е ЗК „Т. ”- [населено място], по силата на договор от 24.10.2003г. за прехвърляне на обособена част от търговско предприятие, в което са включени и недвижими имоти, върху които дружеството е наложило по-рано възбрана- вписана на 23.10.2003г. Установено е, че на 22.03.2007г. ЗК”Т.”- [населено място], с нотариален акт №г. е продал на жалбоподателя ДК”Т. ”-с.Т. свои собствени недвижими имоти, между които и четирите недвижими имоти възбранени като обезпечителна мярка през 2003г. в полза и по молба на събирателното дружество.
Прието е по делото, че с влязло в законна сила решение на Врачански окръжен съд постановено на 11.03.2011г. по гр.дело №893/2009г. е признато за установено по отношение на ЗК”Т.-г”, че негова собственост са недвижими имоти: гараж за автомобили, находящ се в [населено място], източен стопански двор, ремонтна работилница, навес и кантар всички находящи се в източен стопански двор на [населено място], които обезпечават задълженията на заличената от регистъра на кооперациите Ч.”Д.” [населено място] към [фирма].
При тези данни съдът е счел, че са налице предпоставките за успешно водене на иск по чл.135 ЗЗД – [фирма] има качеството на кредитор по отношение ЗК”Т.-г” – [населено място] и е налице сделка, която уврежда кредитора – учредяването на договорна ипотека е извършено след вписване на възбраната, която обезпечава вземането на дружеството, а длъжникът ЗК”Т.-г” – [населено място] е знаел, че с учредяване на ипотеката уврежда правото на дружеството, като намалява възможността да се удовлетвори от стойността на недвижимите имоти, върху които е наложена възбрана. Изложени са съображения, за това че възбраната върху процесните имоти е надлежно вписана в Служба по вписванията, с което е дадено гласност на принадлежността на правото на собственост и на другите вещни права и всяко лице включително и втория ответник е могъл да узнае какво е вещноправното положение на конкретните недвижими имоти. При тези данни съдът е счел за основателен и е уважил предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: за допустимостта на иск по чл.135 ЗЗД, имащ за предмет обявяване недействителност на договор за ипотека, предявен от кредитор, който има вписана по-рано възбарана върху имотите, върху които е учредена ипотеката. Представя решение от 26.03.2012г. по гр.д.№720/2011г., І г.о. на ВКС, в което е прието, че последица от вписване на възбарна е непротивопоставимостта спрямо взискателя на последващо прехвърляне или учредяване на вещни права върху възбранения имот, както и определение от 17.10.2008г. по ч.гр.д.№247/2008г., ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, в което е прието, че искът по чл.135 ЗЗД е недопустим, когато атакуваната с него ипотека е последваща възбраната. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При тези данни по делото настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставеният от жалбоподателя въпрос допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД, когато правната промяна е настъпила по силата на друг факт – по-рано вписана възбрана, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.10.2013г. по гр.д.№ 483 / 2013г. на ОС Враца.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след като жалбоподателите К. Л. И. и ЗК „Т.-”-с.Т. внесат сумата 384лева в седмичен срок от съобщаването им, като представят и доказателства за това в съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: