О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
гр.София, 01.07. 2015 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 1392 описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Делото е било образувано по жалба на М. Ф. М. срещу определение № 11946/06.06.2014 г. по ч.гр.д. № 3614/2014 г. на Градски съд София, с което е потвърдено разпореждане от 23.10.2013 г. по гр.д. № 26815/2010 г. по описа на Районен съд София за връщане като нередовна въззивната жалба на ищцата срещу решението на съда по същото дело.
Ответниците – Й. И. К. и К. Ц. В., чрез процесуалните си представители са взели становище, че частната жалба е неоснователна.
С определение от 23.03.2015г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното определение.
С молба от 30.03.2015г. и от 16.04.2015г. ответниците по частната жалба К. Ц. В. и Й. И. К. чрез процесуалните си представители, са поискали да им бъдат присъдени разноски по частното производство, каквито те своевременно са претендирали с отговорите си по жалбата.
В писмен отговор от 28.05.2015г. частната жалбоподателка М. Ф. поддържа, че молбите са неоснователни и прави възражение за прекомерност на заплатените от страните възнаграждения за адвокати.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Молбите за допълване на определението в частта за разноските са постъпили в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежни страни, поради което са допустими. Разгледани по същество са основателни.
При постановяване на определението си в производството по чл.274, ал.3, вр. чл.280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд не се е произнесъл по исканията за присъждане на разноски по делото на ответниците по жалба Й. И. К. и К. Ц. В., а такива са били направени от процесуалните им представители своевременно в подадени отговори на същата. По делото са представени списъци за разноски и договори за правна защита и съдействие, които имат характер на разписка относно заплатените суми за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева от Й. К. и за сумата 500 лв. От К. В..
С оглед приложението на чл. 78, ал. 3 ГПК правоимаща страна по вземането за разноски е ответникът по касационната жалба, доколкото с определението си по настоящото дело съдът е постановил неблагоприятен за жалбоподателя резултат. Ето защо на двамата ответници следва да бъдат присъдени претендираните разноски, които да им заплати жалбоподателката.
Неоснователно е възражението на частната жалбоподателка за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения, тъй като същите са определение съобразно размерите визирани в чл.9 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът констатира, че в мотивите и диспозитива на определението си от 23.03.2015г. по гр.д.№1392/2015г. е допуснал очевидна фактическа грешка при посочване номера на частното гражданско дело, по което е било постановено обжалваното определение № 11946/06.06.2014 г., с което е потвърдено разпореждане от 23.10.2013 г. по гр.д. № 26815/2010 г. по описа на Районен съд София за връщане като нередовна въззивната жалба на М. Ф. срещу решение по същото дело. Грешка е била допусната от Софийски градски съд при постановяване на определението, като в същото е посочен като номер на частното дело 3614 по описа за 2014г., но с определение от 13.10.2014г. съдът е поправил същата и е посочил, че за номер на делото следва да се чете №1361 по описа за 2014г. При постановяване на своето решение ВКС също неправилно е посочил като номер на делото 3614 по описа за 2014г./ който номер е бил обозначен в бланката на самото определение/, вместо коригирания такъв с последващо определение 1361/2014г. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.247, ал.1 ГПК следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 23.03.2015г. по гр.д.№1392/2015г. по описа на ВКС , като на ред трети от мотивите вместо по ч.гр.д.№3614/2014г. се чете по ч.гр.д.№1361/2014г. и на ред втори от диспозитива се чете вместо по ч.гр.д.№3614/2014г. по ч.гр.д.№1361/2014г.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в определение от 23.03.2015г. по гр.д.№1392/2015г. по описа на ВКС като на ред трети от мотивите вместо по „ч.гр.д.№3614/2014г.” се чете „по ч.гр.д.№1361/2014г. „ и на ред втори от диспозитива се чете вместо „по ч.гр.д.№3614/2014г”. по „ч.гр.д.№1361/2014г.”.
ОСЪЖДА М. Ф. М. да заплати на Й. И. К. сумата 300 лева разноски пред ВКС за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖАДА М. Ф. М. да заплати на К. Ц. В. сумата 500 лева разноски пред ВКС за адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: